Показват се публикациите с етикет научна статия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет научна статия. Показване на всички публикации

27 юни 2025 г.

Типове научни публикации в Scopus














Какви са определенията за типовете документи в Scopus?

Статия (article) Оригинално научно изследване или мнение. Научните статии в рецензираните списания са с дължина няколко страници, най-често с раздели: резюме, въведение, материали и методи, резултати, заключения, дискусия и библиография. 

Доклади за случаи, технически и изследователски бележки и кратки съобщения също се считат за статии. Статиите в търговски списания са по-кратки, отколкото в рецензирани списания и са до една страница.

Статия в пресата (Article in the press (AiP) Статия, която е приета и предоставена онлайн преди официалното и публикуване.

Книга (Book) Монография или цяла книга. Документът е за цяла книга, а когато е с отделни глави, всяка глава, също се индексира.

Глава от книга (Book Chapter) Глава в книга или том от поредица от книги, където документът е идентифициран по заглавие като глава или раздел.

Доклад от конференция (Conference paper) - Оригинална статия оформена като научен доклад, представен на конференция. Докладите от конференция могат да варират по дължина и съдържание. Резюметата от конференции не са научен доклад.

Статия с данни (Data paper) Рецензиран документ, описващ набор от данни, публикуван в рецензирано списание. Документите са с метаданни и с възможности за търсене. Целта на статията с данни е достъп и потенциална повторна употреба на тези данни, а не статия за обработка и анализ на данни.

Редакционна статия (Editorial)  Редакционната статия се заявява като въведение, водеща статия или предговор и обикновено е посочена в началото на съдържанието. Тя прави преглед на статии и/или отразява редакционни мнения или новини. 

Печатна грешка (Erratum) Известие за грешка, корекция или оттегляне на публикувана по-рано статия в същото списание. Известиетото за грешка е свързано към оригиналната публикувана статия и обратно. 

Писмо (Letter) Писмото отразява кореспонденцията с редактора. Всяко отделно писмо или отговор се обработва като единичен елемент.

Бележка (Note) Дискусиите и коментарите, които следват дадена статия, се определят като бележки. Бележките са кратки елементи. Те могат да включват въпроси и отговори или коментари към други (често преводни) статии.

Оттеглена статия (Retracted article) Публикувана статия, която авторът(ите) или издателят са поискали по различни причини да бъде оттеглена. Известието, обявяващо оттеглянето, се свърза с оттеглената статия. 

Обзорна статия (Review)  Обзорната статия прави важен преглед на оригинални изследвания, вкл. и доклади от конференции. Материал, който разглежда специфични въпроси в рамките на литературата по тема, също се счита за обзорна статия. Като неоригинална статия, обзорната статия няма типичните раздели на оригиналната научна статия като материали, методи и резултати. Тя обикновено има обширна библиография. (Да не се бърка с рецензия/резюме на книга.)

Кратка анкета (Short survey) Кратък или мини преглед на оригинално изследване. Кратката анкета е не повече от няколко страници и с кратка библиография.

Редакционните екипи на Scopus класифицират документите. Научете повече тук.

Т. Борисова


3 септември 2024 г.

ScienceDirect - 25 години научни изследвания и открития






Тази година, 2024 г., отбелязва крайъгълен камък в забележителната история на базата данни с научна информация ScienceDirect: честваме 25 години изследвания и открития.

Науката никога не е била по-актуална. Хората по света мечтаят за научни пробиви, които да придвижат обществото напред. ScienceDirect улеснява интердисциплинарните изследвания в рецензираните списания и книги, за да вдъхнови изследователските иновации и открития.

Базата данни расте:

  • 634 хил. са новопубликуваните статии през 2023 г., ръст от 3%.
  • 116 нови книги са добавени през 2023 г., ръст от 7%.
  • Базата данни е с най-високо цитираното научно съдържание в сравнение с всички други издатели (FWCI 1.5) както на отворен достъп, така и за абонаментно съдържание (Източник: Scopus)
  • 190 хил. са статиите на отворен достъп (OA), публикувани през 2023 г., или 23% увеличение на годишна база
  • 30% от публикуваните статии са на отворен достъп - ОА
  • Средно 62 са получените цитирания на книга, в сравнение със средното за индустрията 21. (Източник: Книги, индексирани в Scopus, 2018-2022 г.).

  • ScienceDirect е дом на надеждната рецензирана литература и е неразделна част от живота на научноизследователската общност
  • 95% от изследователите в света използват ScienceDirect
  • Статиите са с най-висок дял в списанията с висок FWCI (Източник: Scopus)
  • Базата данни е в класацията на топ 200 платформи в интернет (Източник: Класация на Ahrefs, 2024 г.)
  • Базата данни има общо 120 милиона месечни посещения, два пъти повече от последващия конкурент
  • 55 милиона са уникалните посетители месечно
  • 80 са прегледните статии в секунда
Запознайте се с историята на базата данни под формата на графика.

12 август 2024 г.

Обновен наръчник за базата данни Scopus

Scopus съчетава по уникален начин изчерпателна, експертно конструирана база данни с резюмета и цитати с обогатени данни и свързана научна литература в различни дисциплини.

Scopus открива подходящи и авторитетни научни изследвания, идентифицира експерти и предоставя достъп до надеждни данни, наукометрични показатели и аналитични инструменти. 

Бъдете уверени в напредъка си в научноизследователската или преподавателската си дейност и приоритети - всичко от една база данни.  Вижте повече в специалния пътеводител за Скопус. Достъп - чрез МОН.





6 ноември 2023 г.

Scopus - позиция на автора в научната публикация

Scopus добави нов показател, наличен на профилната страница на автора на Scopus, а именно позиция на автора в научната публикация. Този показател е предназначен да помогне на изследователите да проследят и разберат по-добре своите изследователски резултати.

Как работи позицията на автора?

Повечето публикации са създадени с участието на множество съавтори. Традиционните показатели за цитиране дават на всеки съавтор еднакъв ефект върху цитирането, въпреки че действителният принос на всеки автор нe е равен.

Например публикация с 10 съавтори получава 5 цитирания и следователно всеки един съавтор получава 5 цитирания. В много дисциплини приносът на автора към резултатите от изследването може да бъде приблизително определен чрез авторската позиция на изследователя.

Затова добавихме нова функция, съобразно следните авторски позиции или типове:
  • Първи автор: Това е първият автор, споменат в публикацията
  • Последен автор: Това е последният автор, споменат в публикацията
  • Кореспондиращ автор: Авторът е отбелязан като кореспондиращ автор в публикацията. От юни 2020 г. новоиздадените документи в Scopus могат да съдържат повече от един кореспондиращ автор (забележка: всички документи, публикувани и индексирани в Scopus преди тази дата, могат да имат само един кореспондиращ автор)
  • Съавтор: За документи с повече от един автори, съавтор е всеки автор, който не е първи, последен или кореспондиращ автор
  • Един автор: Авторът е единственият автор на публикация.
Проверете тази нова информация за Вас и колегите Ви на www.scopus.com

7 октомври 2023 г.

Scopus - стандарт за измерване на науката

Когато става въпрос за разпределение на публични средства, каквито именно са средствата за наука у нас, не може да се използват непроверени и ненадеждни данни. В света на големите данни, за източник на такива данни се използват доказани и с подходяща инфраструктура професионалисти. Големите наукометрични бази данни за оценка на науката, са изградени на базата на алгоритми, но и на човешка проверка на данните, за да се избегнат неточности.

  • Институциите по целия свят се обръщат към Elsevier за да оценят приложението, финансирането и решенията си за развитие на научните си изследвания.Те разчитат на Scopus за да предоставят надеждни и изчерпателни данни за резултатите от изследванията.
  •  През последните години Elsevier е предпочитан партньор в бързо развиващата се сфера от класации. Данните на Scopus се използват за изчисляване на най-влиятелните класации в момента в света:
    • Times Higher Education (THE) World University Rankings (2015 - )
    • QS World University Rankings
    • US News & World Report's Best Arab Region Universities rankings
    • Shanghai Ranking Consultancy за Best Chinese University Ranking report.
  • QS World University Rankings най-мащабната класация за топ университете по света на www.topuniversities.com. Експертните знания, сравнителния анализ и анализ на портфолиото на изследователската дейност, с аналитични инструменти като SciVal, са водещата причина, поради която организациите избират Elsevier.
  • Именно Елзевиер, заедно с финансиращите науката организации в Обединеното кралство, разработиха през 2014 г. рамката за високи научни постижения (REF) за оценка на университетските научни изследвания. Вижте доклада. Впоследствие по примера на Великобритания, Португалия, Италия и Австралия направиха свои собствени системи за оценка на университетските научни изследвания, с подкрепата на анализите на Елсевиер.
  • Днес Scopus е световен стандарт за оценка на изследванията. С базата данни работят oрганизации като: OECD, EK - European Research Council (ERC), The Higher Education Funding Council for England (HEFCE), National Science Foundation USA, CAPES – Бразилия, Russian Foundation for Basic Research, ISTIC (International Science, Technology & Innovation Centre) и др.
  • Елсевиер подпомага отговорно и професионално развитието на отворения достъп в световен мащаб. Заедно с полужителните страни на публикуването на отворен достъп, има данни за занижено качество на публикациите на отворен достъп и повишаване на разходите за публикуване.Таксите на всички научни издатели за ОА варират в посочените граници и Elsevier не е от най-скъпите издатели. На авторите, Elsevier предоставя и традиционния модел, при който не се плаща, като и в двата случая, водещо е качеството на публикацията.






Ползите в България

  • С използването на базите данни, МОН наложи стандарти за качество на публикациите и в последните години се наблюдава значително присъствие на български научни публикации в топ 10% списания в световната наука.Увеличи се и количеството на български статии в посочените издания, като по този начин науката ни става все по разпознаваема.
  • Според Scimago Journal & Country Ranking страната ни се нарежда на 56 място в света по научна продукция.
  • Използването на наукометрични бази данни стимулира подобряването на качеството на българските научни периодични издания и поощрява развитието на процеса на рецензиране (peer-review), посредством завишени критерии за оценка на научните публикации.
  • Наукометричните бази данни стимулират растежа в научната кариера на базата на доказани и публични резултати и дисциплинират системата.
  • На базата на достъпа на базите данни, МОН стратегически работи, чрез НАЦИД, за изграждане на българска база от данни, която регистрира българската научна продукция. Днес науката е интердисциплинарна и интернационална и един цитатен индекс остава инструмент от 20 век. Във времето на големите данни, сътрудничеството, кооперирането и сравняването по еднакви стандарти със света е от значение.
  • Относно честотата на използване - Scopus се използва ежедневно от целевата си аудитория - преподавателите и студентите от всички акредитирани ВУЗ, учените в институтите на БАН и СА, за търсене, анализ и наукомерична информация и от МОН за оценка на научноизследователската продукция.
  • МОН осигурява на българските учени и достъп до мултидисциплинарната база данни ScienceDirect със статии и електронни книги, като по този начин предоставя надеждна и водеща научна информация, като не поощрява използването на пиратски сайтове. Много от малките университети и организации не могат да си позволят достъп до други ресурси и единствено МОН им предлага такава възможност.
  • Може още да се работи за повишаването на информационната грамотност на авторите, за да надграждат постиженията си, посредством използването на лицензирани и надеждни научни източници.
Тошка Борисова

Уебинари есен-зима на Elsevier

В подкрепа на професионалистите, занимаващи се с академична и изследователска дейност, българският портал на Elsevier предоставя календар на предстоящите обучения и библиотека от записи на семинари, провеждани на български език.
График и регистрация на:
https://www.elsevier.com/en-xm/events/webinars/elsevier-training-and-demo-webinars/bulgaria




23 август 2022 г.

24 юни 2022 г.

Researchfish вече е част от Elsevier

Interfolio вече е част от Elsevier, световен лидер в публикуването на научни изследвания и информационен анализ. ResearchFish се използва в световен мащаб от спонсори и университети за проследяване на въздействието на изследванията.
Платформата използва технологии и алгоритми за събиране на резултати от научни изследвания от мрежата, външни източници на данни и от самите изследователи.
Прочетете повече тук.




18 юни 2022 г.

От какви фактори се влияе процента на приемане за публикуване на една научна статия?

Ето някои констатации във връзка с процента на приемане за публикуване на публикациите в научните списания. Данните са от статията в THE:  Don’t worry about journal acceptance rates – and here’s why с автор Rachel Herbert.

Размер на списанията

Най-големите списания са склонни да имат относително по-ниски нива на приемане в сравнение с по-малките списания, но дори и там процентите варират между 10% и 60%.

Възраст на списанията

Най-старите списания са склонни да имат по-ниски нива на приемане от по-съвременните списания, но корелацията е слаба.

Ранг на списанието

Списанията с голям импакт фактор,или импакт ранг са склонни да показват относително ниски нива на приемане, но дори и тогава данните включват много вариации (процентите на приемане все още варират между около 5% и 50%).

Фокус на списанието: статии или рецензии 

Не е установена връзка между дела на публикуваните рецензии и процента на приемане.

Модел на отворен достъп

Списания със златен отворен достъп обикновено имат по-висок процент на приемане в сравнение с други модели на отворен достъп, но те също са най-новите списания.

Тематично разнообразие

Няма връзка между широчината на обхвата на списанието и степента на приемане.

Предметна област на списанието

Списанията във формалните науки (икономика, компютърни науки, математика) обикновено имат по-ниски нива на приемане от тези в науките за живота и медицината.

15 юни 2022 г.

Предимството на показателите CiteScore™: Импакт ранг на научните списания за 2021 г.

Показателите на CiteScore предоставят по-добра представа за влиянието на изследванията. Изчислени с помощта на наукометричната база данни Scopus, показателите на CiteScore Ви помагат да оценявате списания, серии от книги, сборници от конференции, за да имате възможност за вземане на добре информирани решения. Показателят формира т. нар. импакт ранг на списанията.

Има над 15 000 заглавия, които имат CiteScore 2021, но нямат импакт фактор. От тези над 15 000 заглавия, 708 от заглавията са много високо класирани (в първите 10%) в своята предметна област.
Всред тях и около 50 български научни издания.

Така Elsevier и Scopus поддържат една отговорна оценка на научните списания.



15 октомври 2019 г.

Примерни въпроси, които рецензентите си задават относно статията Ви


Етапите, през които един ръкопис преминава при рецензиране са съответно: приемане , приемане с малки корекции, връщане за редактиране или тотално отхвърляне.

Точките за оценяване на ръкописа са обикновено от от 1 до 100, като скалата е от лоша към перфектна публикация.

Преглеждайки ръкописа Ви, рецензентите търсят отговор на следните въпроси:

1. Дали предмета на публикацията е подходящ за публикуване в съответното списание ? 


2. Дали статията е приемлива в настоящата си форма? да /не


3. Дали статията е по-подходяща за друго списание ? да /не
    Ако е "да", се насочва към друго списание


4. Дали статията не съдържа материал, който може да бъде пропуснат? да /не

5. Предлага ли статията адекватна библиография по темата, за която се пише ? да / не


6. Задоволително ли равнището на е английския език ? да /не

7. Дали изложението е добре представено и организирано? да /не

8. Статията се оценява, по долупосочените показатели като се използва следната скала: 4 = много добра, 3 = добра, 2 = средна и 1 = лоша

а.    Оригиналност 1 2 3 4
б.    Научно качество 1 2 3 4
в.    Важност/значимост на откритието и констатациите                                                                  

Прегледайте и безплатните онлайн семинари за процесите на публикуване на научни публикации на Researcher Academy (с регистрация).
 

15 юли 2019 г.

Летни уебинари на Elsevier за автори и научно публикуване

Присъединете се към нашите летни уебинари за автори и научно публикуване. Те са част от допълнителните услуги за потребителите към новия тригодишен лиценз за достъп до базите данни ScienceDirect и Scopus. За нас е удоволствие да Ви поканим да участвате в тези две он-лайн обучения, насочени към българските учени. Лектор на уебинарите ще бъде инж. д-р Катаржина Гаца-Заяк - консултант за работа с потребители в Elsevier за нашия регион.
Първият семинар е насрочен за 30 юли 2019 г. Неговата тема е: "Как успешно да напишем научна статия?" По време на този уебинар участниците ще се научат как да напишат качествена научна статия, която да се приеме добре от научната общност и да им позволи да получат признание. Ще бъдат представени в резюме най-добрите практики за писане, които се основават на опита на изследователите, редакторите и на читателите.

Вторият уебинар ще се проведе на 14 август, а темата е "Добри практики в научното публикуване". Този уебинар е предназначен за всички, които се интересуват от тънкостите на научното публикуване. По време на тази сесия участниците ще се запознаят с важността на академичното публикуване и поддържането на високото му качество чрез процеса на рецензиране. Ще бъде предоставена информация как да се разпознават добрите списания. Обучението ще завърши с преглед на етичните норми при публикуване, които трябва да се спазват от всички автори, редактори и рецензенти.

Семинарите изискват регистрация. Тя ще Ви послужи и ако сте заети в момента на провеждането на уебинарите, да ги изслушате в удобно за Вас време.
Можете да разпространите информацията всред интересуващите се автори.

5 февруари 2019 г.

Какво ново в ScienceDirect през 2019 г.?


Ако си мислите, че през 2018 г. се направиха големи подобрения в ScienceDirect, просто изчакайте, докато не видите какво е планирано за 2019 г.!
Тази година добавяме интересни нови функции за подобряване на ScienceDirect в две ключови области: откриваемост на съдържанието/достъп и оценка на съдържанието/четене /запазване.
Първо, ще Ви улесним да споделяте статии с колегите си, директно от ScienceDirect. Ще можете кликвайки върху иконите на социалните медии - Facebook, Twitter, LinkedIn, Google или имейла си, директно да публикувате това, което искате да споделите. Така ще получавате по-бързо обратна връзка за откритията и публикациите на вашите сътрудници, колеги и студенти, увеличавайки ефективността си в натоварените работни дни.
Също така, ще има повече съдържанието в страниците по теми (ScienceDirect Topics) в ScienceDirect, ще има нова функционалност на историята на четене, обогатяване на страниците на списанията, добавяне на подобрени четци и допълнителни опции за споделяне на статии. Ето основните насоки на планираните за 2019 г. подобрения в ScienceDirect:
  • Разширяване на темите в ScienceDirect (ScienceDirect Topics), обхващащи стотици хиляди понятия, с откъси от обзорни статии плюс книги и статистика, и информация
  • Подобрен дизайн на страниците за преглеждане на списания и книги, за да се постигне по-ефективно откриване и преглеждане на съдържанието и по-бързо зареждане
  • По-добри персонализирани препоръки, които да ви помогнат да намерите подходящи изследвания, които иначе бихте пропуснали
  • По-добро откриване и четене на свободно достъпни ръкописи, приети от авторите, с цел увеличаване на наличните резултати от научните изследвания
  • Подобрено влизане, особено за отдалечен достъп, което позволява безпроблемен достъп до съдържанието, където и да сте
  • Обновена история за четене и търсене, която ви помага да следите това, което търсите или четете и лесно да го намерите отново
  • Нови списъци за четене на статии, които могат да се запазят за по-късно използване след направеното проучване
  • Нови връзки в осем милиона статии до дефиниции и проверено справочно съдържание, подпомагащо разбирането на модерните интердисциплинарни изследвания
  • Подобрено четене на PDF, с интегрирани авторски, справочни, цитиращи данни, добавяне на инструменти за навигация, оценка и извличане на знания в PDF документа
  • Нов социален контекст (посредством съавторствaта и мрежата от цитати) за подпомагане на оценката, за по-нататъшно откриване, свързване и идентифициране на подходящи изследвания
  • Нови резюмета на ключови методи и резултати в статиите от списания, за по-лесно навигиране в литературата и за намиране на статии с подобни експерименти / резултати
  • Нова безпроблемна интеграция с Mendeley и други мениджъри за библиографска информация и решения за съхранение, което позволява запазването и с едно кликване върху облак или устройства
  • Нови PlumX анализи за използване на ресурси и четене на автори, разкриващи въздействието, обхвата и ангажираността с публикациите.



31 октомври 2017 г.

7 съвета за откриване на съдържание на отворен достъп в ScienceDirect и Scopus


1.На началната страница в ScienceDirect намерете списъка със списания с отворен достъп.
2. Намерете и списъка на всички списания, съдържащи съдържание на отворен достъп в ScienceDirect.

3. Потърсете статии с отворен достъп в ScienceDirect.
4. Разберете дали статията, която четете, е на отворен достъп.
5.Намерете статии с отворен достъп в отделно списание на ScienceDirect.
6. Настройте RSS емисия за съдържание на отворен достъп от конкретно списание в ScienceDirect.



7. Потърсете публикациите на отворен достъп в Scopus.













Вижте повече.

26 октомври 2017 г.

Търсите списания, подходящи за Вашата статия - използвайте Elsevier Journal Finder

Elsevier® Journal Finder ви помага да намерите списания, които са най-подходящи за публикуване на Вашата научна статия. След  като прегледате  предложенията, се консултирайте с целите и обхвата на списанието за допълнителни насоки. В крайна сметка редакторите  решават дали статията Ви съответства  на списанието.
Инструментът Elsevier® Journal Finder работи на базата на  Elsevier Fingerprint Engine ™ и използва технология за интелигентно търсене и специализирани речници.