Показват се публикациите с етикет научни публикации. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет научни публикации. Показване на всички публикации

27 юни 2025 г.

Типове научни публикации в Scopus














Какви са определенията за типовете документи в Scopus?

Статия (article) Оригинално научно изследване или мнение. Научните статии в рецензираните списания са с дължина няколко страници, най-често с раздели: резюме, въведение, материали и методи, резултати, заключения, дискусия и библиография. 

Доклади за случаи, технически и изследователски бележки и кратки съобщения също се считат за статии. Статиите в търговски списания са по-кратки, отколкото в рецензирани списания и са до една страница.

Статия в пресата (Article in the press (AiP) Статия, която е приета и предоставена онлайн преди официалното и публикуване.

Книга (Book) Монография или цяла книга. Документът е за цяла книга, а когато е с отделни глави, всяка глава, също се индексира.

Глава от книга (Book Chapter) Глава в книга или том от поредица от книги, където документът е идентифициран по заглавие като глава или раздел.

Доклад от конференция (Conference paper) - Оригинална статия оформена като научен доклад, представен на конференция. Докладите от конференция могат да варират по дължина и съдържание. Резюметата от конференции не са научен доклад.

Статия с данни (Data paper) Рецензиран документ, описващ набор от данни, публикуван в рецензирано списание. Документите са с метаданни и с възможности за търсене. Целта на статията с данни е достъп и потенциална повторна употреба на тези данни, а не статия за обработка и анализ на данни.

Редакционна статия (Editorial)  Редакционната статия се заявява като въведение, водеща статия или предговор и обикновено е посочена в началото на съдържанието. Тя прави преглед на статии и/или отразява редакционни мнения или новини. 

Печатна грешка (Erratum) Известие за грешка, корекция или оттегляне на публикувана по-рано статия в същото списание. Известиетото за грешка е свързано към оригиналната публикувана статия и обратно. 

Писмо (Letter) Писмото отразява кореспонденцията с редактора. Всяко отделно писмо или отговор се обработва като единичен елемент.

Бележка (Note) Дискусиите и коментарите, които следват дадена статия, се определят като бележки. Бележките са кратки елементи. Те могат да включват въпроси и отговори или коментари към други (често преводни) статии.

Оттеглена статия (Retracted article) Публикувана статия, която авторът(ите) или издателят са поискали по различни причини да бъде оттеглена. Известието, обявяващо оттеглянето, се свърза с оттеглената статия. 

Обзорна статия (Review)  Обзорната статия прави важен преглед на оригинални изследвания, вкл. и доклади от конференции. Материал, който разглежда специфични въпроси в рамките на литературата по тема, също се счита за обзорна статия. Като неоригинална статия, обзорната статия няма типичните раздели на оригиналната научна статия като материали, методи и резултати. Тя обикновено има обширна библиография. (Да не се бърка с рецензия/резюме на книга.)

Кратка анкета (Short survey) Кратък или мини преглед на оригинално изследване. Кратката анкета е не повече от няколко страници и с кратка библиография.

Редакционните екипи на Scopus класифицират документите. Научете повече тук.

Т. Борисова


19 септември 2024 г.

Нова серия есенно-зимни уебинари за базите данни на Elsevier - 2024

 

Подобрете своята научноизследователска и библиотечна работа и получете нови знания за изследователската информационна среда чрез новата серия есенно-зимни безплатни уебинари за базите данни на Elsevier на английски език. Следете графика за 2024 г.

3 септември 2024 г.

ScienceDirect - 25 години научни изследвания и открития






Тази година, 2024 г., отбелязва крайъгълен камък в забележителната история на базата данни с научна информация ScienceDirect: честваме 25 години изследвания и открития.

Науката никога не е била по-актуална. Хората по света мечтаят за научни пробиви, които да придвижат обществото напред. ScienceDirect улеснява интердисциплинарните изследвания в рецензираните списания и книги, за да вдъхнови изследователските иновации и открития.

Базата данни расте:

  • 634 хил. са новопубликуваните статии през 2023 г., ръст от 3%.
  • 116 нови книги са добавени през 2023 г., ръст от 7%.
  • Базата данни е с най-високо цитираното научно съдържание в сравнение с всички други издатели (FWCI 1.5) както на отворен достъп, така и за абонаментно съдържание (Източник: Scopus)
  • 190 хил. са статиите на отворен достъп (OA), публикувани през 2023 г., или 23% увеличение на годишна база
  • 30% от публикуваните статии са на отворен достъп - ОА
  • Средно 62 са получените цитирания на книга, в сравнение със средното за индустрията 21. (Източник: Книги, индексирани в Scopus, 2018-2022 г.).

  • ScienceDirect е дом на надеждната рецензирана литература и е неразделна част от живота на научноизследователската общност
  • 95% от изследователите в света използват ScienceDirect
  • Статиите са с най-висок дял в списанията с висок FWCI (Източник: Scopus)
  • Базата данни е в класацията на топ 200 платформи в интернет (Източник: Класация на Ahrefs, 2024 г.)
  • Базата данни има общо 120 милиона месечни посещения, два пъти повече от последващия конкурент
  • 55 милиона са уникалните посетители месечно
  • 80 са прегледните статии в секунда
Запознайте се с историята на базата данни под формата на графика.

22 август 2024 г.

Научете повече за Scopus AI

Ако сте пропуснали уебинара за Scopus и изкуствения интелект (AI) интегриран в базата данни с научна информация, можете да изгледате записа, когато Ви е удобно. В уебинара:

  • Ще получите отговори на често задаваните въпроси от библиотекари и изследователи относно инструментите на GenAI. 
  • Ще откриете ключовите изводи от предишни уебинари за Scopus AI.
  • Ще научите как да използвате GenAI, за да подкрепите Вашето изследване.

Гледайте записа на: http://spkl.io/61864he2C.



12 август 2024 г.

Обновен наръчник за базата данни Scopus

Scopus съчетава по уникален начин изчерпателна, експертно конструирана база данни с резюмета и цитати с обогатени данни и свързана научна литература в различни дисциплини.

Scopus открива подходящи и авторитетни научни изследвания, идентифицира експерти и предоставя достъп до надеждни данни, наукометрични показатели и аналитични инструменти. 

Бъдете уверени в напредъка си в научноизследователската или преподавателската си дейност и приоритети - всичко от една база данни.  Вижте повече в специалния пътеводител за Скопус. Достъп - чрез МОН.





10 август 2024 г.

Каква е разликата между цитиране, рецензиране и индексиране на списание?

Flickr, CC
Един от най-често задаваните въпроси от потребителите за Scopus e за разликата между цитиране, рецензиране и индексиране на списание. Ето накратко разликите:

Цитирането е процеса на предоставяне на библиографски сведения за използван източник в документ, които го идентифицират. Цитират се различни източници: статии, книги, материали от конференция и т. н. Цитатите на едно списание - това са всички получени цитати (независимо къде и кога) на статиите в това списание. В Скопус има опция, на страницата на списанието, за броя получени цитати със и без самоцитиране и за определен хронологичен период.

Рецензиране (рефериране) или peer review - това е процесa на предварителна редакционна оценка на материалите за допускане за публикуване или рецензиране от специалисти в съответната област. Проверяват се фактите, методите на изследването, научен принос и др., за да бъде допусната съответната статия за публикуване в списанието. Научните списания в които се прилага такъв процес се наричат рецензирани (реферирани) или peer review списания. (Не трябва да се бърка с реферат – сбито изложение на публикация). В Скопус са включени само рецензирани списания.

Индексиране на списание – отнася се за включване в бази данни, масиви от данни, репозиториуми на списания и т. н. Покриват се определени критерии за качество и формат за включване – примерно в Scopus се индексират само рецензирани научни списания и материали от конференции. Критериите се определят от съответната база данни. Същинският процес включва определянето на ключови думи и предметизиране на всеки документ в списанието и синхронизирането му с речник/тезаурус по съответната дисциплина за по-лесно откриване.

Т. Борисова
 
 

7 октомври 2023 г.

Scopus - стандарт за измерване на науката

Когато става въпрос за разпределение на публични средства, каквито именно са средствата за наука у нас, не може да се използват непроверени и ненадеждни данни. В света на големите данни, за източник на такива данни се използват доказани и с подходяща инфраструктура професионалисти. Големите наукометрични бази данни за оценка на науката, са изградени на базата на алгоритми, но и на човешка проверка на данните, за да се избегнат неточности.

  • Институциите по целия свят се обръщат към Elsevier за да оценят приложението, финансирането и решенията си за развитие на научните си изследвания.Те разчитат на Scopus за да предоставят надеждни и изчерпателни данни за резултатите от изследванията.
  •  През последните години Elsevier е предпочитан партньор в бързо развиващата се сфера от класации. Данните на Scopus се използват за изчисляване на най-влиятелните класации в момента в света:
    • Times Higher Education (THE) World University Rankings (2015 - )
    • QS World University Rankings
    • US News & World Report's Best Arab Region Universities rankings
    • Shanghai Ranking Consultancy за Best Chinese University Ranking report.
  • QS World University Rankings най-мащабната класация за топ университете по света на www.topuniversities.com. Експертните знания, сравнителния анализ и анализ на портфолиото на изследователската дейност, с аналитични инструменти като SciVal, са водещата причина, поради която организациите избират Elsevier.
  • Именно Елзевиер, заедно с финансиращите науката организации в Обединеното кралство, разработиха през 2014 г. рамката за високи научни постижения (REF) за оценка на университетските научни изследвания. Вижте доклада. Впоследствие по примера на Великобритания, Португалия, Италия и Австралия направиха свои собствени системи за оценка на университетските научни изследвания, с подкрепата на анализите на Елсевиер.
  • Днес Scopus е световен стандарт за оценка на изследванията. С базата данни работят oрганизации като: OECD, EK - European Research Council (ERC), The Higher Education Funding Council for England (HEFCE), National Science Foundation USA, CAPES – Бразилия, Russian Foundation for Basic Research, ISTIC (International Science, Technology & Innovation Centre) и др.
  • Елсевиер подпомага отговорно и професионално развитието на отворения достъп в световен мащаб. Заедно с полужителните страни на публикуването на отворен достъп, има данни за занижено качество на публикациите на отворен достъп и повишаване на разходите за публикуване.Таксите на всички научни издатели за ОА варират в посочените граници и Elsevier не е от най-скъпите издатели. На авторите, Elsevier предоставя и традиционния модел, при който не се плаща, като и в двата случая, водещо е качеството на публикацията.






Ползите в България

  • С използването на базите данни, МОН наложи стандарти за качество на публикациите и в последните години се наблюдава значително присъствие на български научни публикации в топ 10% списания в световната наука.Увеличи се и количеството на български статии в посочените издания, като по този начин науката ни става все по разпознаваема.
  • Според Scimago Journal & Country Ranking страната ни се нарежда на 56 място в света по научна продукция.
  • Използването на наукометрични бази данни стимулира подобряването на качеството на българските научни периодични издания и поощрява развитието на процеса на рецензиране (peer-review), посредством завишени критерии за оценка на научните публикации.
  • Наукометричните бази данни стимулират растежа в научната кариера на базата на доказани и публични резултати и дисциплинират системата.
  • На базата на достъпа на базите данни, МОН стратегически работи, чрез НАЦИД, за изграждане на българска база от данни, която регистрира българската научна продукция. Днес науката е интердисциплинарна и интернационална и един цитатен индекс остава инструмент от 20 век. Във времето на големите данни, сътрудничеството, кооперирането и сравняването по еднакви стандарти със света е от значение.
  • Относно честотата на използване - Scopus се използва ежедневно от целевата си аудитория - преподавателите и студентите от всички акредитирани ВУЗ, учените в институтите на БАН и СА, за търсене, анализ и наукомерична информация и от МОН за оценка на научноизследователската продукция.
  • МОН осигурява на българските учени и достъп до мултидисциплинарната база данни ScienceDirect със статии и електронни книги, като по този начин предоставя надеждна и водеща научна информация, като не поощрява използването на пиратски сайтове. Много от малките университети и организации не могат да си позволят достъп до други ресурси и единствено МОН им предлага такава възможност.
  • Може още да се работи за повишаването на информационната грамотност на авторите, за да надграждат постиженията си, посредством използването на лицензирани и надеждни научни източници.
Тошка Борисова

22 февруари 2023 г.

Предложения за предстоящите уебинари на Elsevier

Разгледайте нашите предложения за предстоящите уебинари, обхващащи разнообразни образователни възможности за изследователи, мениджъри и библиотекари. Тези едночасови сесии могат да Ви бъдат много полезни, за да сте в крак с най-новите тенденции и публикации, както и за работа в мрежа, и за изграждане на контакти в научноизследователската общност. Списък с предстоящите сесии на живо и минали записи на уебинари е достъпен в Центъра за клиенти за Централна и Източна Европа на Elsevier .
Изберете  уебинар за себе си! 


13 януари 2023 г.

Експорт на записи в тестовата версия на Scopus Elsevier

Научете за подобрените възможности за експорт на записи в тестовата версия на Scopus Elsevier .
Можете да експортирате записи от Scopus в мениджъри за библиографска информация като Mendeley, RefWorks, EndNote и Zotero. Потребителите на SciVal могат да експортират директно от Scopus за по-лесно създаване на набори от данни за анализ.



9 януари 2023 г.

Инструмент за откриване на научни списания, в които да публикувате






















Търсите най-доброто списание, за да публикувате следващата си статия? Посетете journalfinder - инструмент за откриване на списания на Elsevier , за да откриете и съпоставите своя ръкопис с най-подходящото списание за Вашите изследвания. 
https://journalfinder.elsevier.com/

25 ноември 2022 г.

За научната етика

Може би вече сте срещали термина „фабрики за статии“ [“paper mills”]? Това са фирми, които печелят от услуги като изготвяне на академични статии, често базирани на изфабрикувани или манипулирани данни, и изпращането им в списания. Тази практика противоречи на всички основни принципи на етичните изследвания и публикуване. Вижте повече в статията.


20 юни 2022 г.

За бъдещето на научните изследвания: Доклад на Elsevier

Общо 94 процента от статиите, публикувани в списанията на Elsevier, „съдържат промени, направени по време на редакционния процес, а 13 процента от изпратените статии преминават през големи промени".


Най-малко 54% от анкетираните заявяват, че планират да публикуват отворен достъп, което е с 6% по-високо в сравнение с 2019 г.

Отговори на въпроса за финансиране в съответната научна област:


Повече можете да видите в доклада на издателство Elseviеr: Research Futures Report 2.0 тук:.


8 март 2021 г.

40 % от публикациите на българските учени, публикувани през 2020 година са на отворен достъп


От 6277 публикации, видими в наукометричната база данни Scopus (www.scopus.com) за изминалата година на отворен достъп са публикувани 2566 публикации. Това са научни статии, материали от конференции, други продължаващи издания и глави от книги, преминали през процеса на научно рецензиране. 

Разпределението спрямо различните варианти за публикуване на отворен достъп е:  
  • На златен отворен достъп (Gold ОА) са публикувани 1472 публикации. Този вид достъп урежда веднага след публикуването, статиите да стигат до читателите. Заплаща се такса за публикуване.
  • На хибриден златен достъп (Hybrid Gold ОА) са 266 от публикациите. При него част от статиите в дадено списание, достигат до читателите по абонамент, а други са платени от авторите.
  • На бронзов отворен достъп (Bronze ОА) са 538 документа. Статиите са достъпни свободно след споразумение с издателя и имат обикновено ембаргов период.
  • На зелен отворен достъп (Green ОА) са 1225 публикации. Статиите/препринтите могат да бъдат публикувани свободно в дигитални хранилища, преди авторите окончателно да уредят авторските права с издателя.

От българските учени с най-много рецензирани публикации на отворен достъп за 2020 г. е доц. Пламен Яйджиев от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Той е рекордьор със 100 публикации, които са резултат от работата му в колектив.

По източник на публикуване най-много  научни публикации на отворен достъп – 184, са публикувани в поредицата IOPConference Series Materials Science And Engineering. От българските научни списания най-много публикации са в списанието на Медицинския университет Пловдив Folia Medicа - 85.

По дисциплини публикациите са разпределени така:

  1. Медицина - 636
  2. Физика и астрономия - 518
  3. Инженерни науки – 355

По институции:

Първото място е на Българската Академия на науките с 873 публикации, следвана от Софийския университет „Св. Кл. Охридски с 376 публикации и Медицинския университет в София с 253 публикации на отворен достъп.

Интересни са данните по финансиращи организации. Те показват, че най-много публикации  на отворен достъп на български учени е подкрепил Фонда за научни изследвания - 278, следван от European Regional Development Fund със 145 публикации и Европейската комисия със 119 публикации.