Предложения за предстоящите уебинари на Elsevier

Разгледайте нашите предложения за предстоящите уебинари, обхващащи разнообразни образователни възможности за изследователи, мениджъри и библиотекари. Тези едночасови сесии могат да Ви бъдат много полезни, за да сте в крак с най-новите тенденции и публикации, както и за работа в мрежа, и за изграждане на контакти в научноизследователската общност. Списък с предстоящите сесии на живо и минали записи на уебинари е достъпен в Центъра за клиенти за Централна и Източна Европа на Elsevier .
Изберете  уебинар за себе си! 

Експорт на записи в тестовата версия на Scopus Elsevier

Научете за подобрените възможности за експорт на записи в тестовата версия на Scopus Elsevier .
Можете да експортирате записи от Scopus в мениджъри за библиографска информация като Mendeley, RefWorks, EndNote и Zotero. Потребителите на SciVal могат да експортират директно от Scopus за по-лесно създаване на набори от данни за анализ.

Инструмент за откриване на научни списания, в които да публикувате

Търсите най-доброто списание, за да публикувате следващата си статия? Посетете journalfinder - инструмент за откриване на списания на Elsevier , за да откриете и съпоставите своя ръкопис с най-подходящото списание за Вашите изследвания. 
https://journalfinder.elsevier.com/

За научната етика

Може би вече сте срещали термина „фабрики за статии“ [“paper mills”]? Това са фирми, които печелят от услуги като изготвяне на академични статии, често базирани на изфабрикувани или манипулирани данни, и изпращането им в списания. Тази практика противоречи на всички основни принципи на етичните изследвания и публикуване. Вижте повече в статията.

Отворен достъп с Elsevier

От 19 до 24 октомври 2022 г. ще се състои Международната седмица на отворения достъп. По този повод вижте развитието на процеса по години в Elsevier.

 

За доверието в научните изследвания: 6 ключови извода от кръглата маса в Обединеното кралство

Кръглата маса за глобално сътрудничество  в науката, организирана от Elsevier „Увереност в изследванията“ (Confidence in Research) е част от поредица, която се провежда в държавите: Холандия, Германия, Китай, Япония, Обединеното кралство и САЩ. Вижте шестте извода, които участниците в нея направиха:

1. Съществува ясна необходимост от подобряване на начина, по който се комуникира науката, включително за ползите, които тя носи.

2. Липсва стимул за изследователите да съобщават своите открития.

3. От промяна се нуждае начинът, по който научните изследвания се използват за информиране при разработването на държавни политики.

4. Препринтите са полезен инструмент за повишаване на доверието в научните изследвания, но с тях може да се злоупотреби.

5. Учените се нуждаят от по-голяма подкрепа в отговор на нарастващата тенденция за онлайн злоупотреби.

6. Изследователската екосистема трябва да трансформира своите механизми за възнаграждение и признание на учените.

Научете повече тук:

ScienceDirect - книги

Знаете ли че, средния брой цитати на монография в ScienceDirect е 16,5 и е най-високият всред големите издатели на книги в Scopus?

34 % от потребителите на базата данни използват заедно и книги и списания за удоволетворяване на информационните си потребности.
Данните са от анализ на Esevier от 2020 г.

Информационен център Monkeypox

Отново можете да разчитате на проверена научна информация в безплатния портал на Elsevier за клинична информация и изследвания за вируса на маймунската шарка. https://elsevier.health/en-US/monkeypox/home

Споразумение между Elsevier и Министерството на образованието и науката на Република България за публикуване на отворен достъп

Elsevier и Министерството на образованието и науката на Република България сключиха споразумение за подпомагане на автори в България, които желаят да публикуват на отворен достъп. Разходите за публикуване на отворен достъп се покриват съгласно условията на споразумението. Когато публикувате на отворен достъп в хибридни списания, отговарящите на условията автори, не трябва да плащат такса за публикуване на статия (APC).

Кои институции са обхванати от това споразумение?

Това споразумение подкрепя авторите свързани със следните български институции.

Списания

Авторите могат да публикуват отговарящи на условията статии в голямо разнообразие от включени списания на Elsevier в редица дисциплини.

Статиите трябва да имат първоначална дата на приемане между 1 март 2022 г. и 28 февруари 2025 г.

Ползи

Какви са ползите за авторите от публикуването на отворен достъп с Elsevier?

Когато публикувате на отворен достъп с Elsevier, получавате вниманието, което заслужавате. Предлагаме на авторите:

• Избор – имаме списания с отворен достъп във всяка научна дисциплина
• Поддръжка – получавате експертна подкрепа по време на подаването, по време на процеса на рецензиране и след приемане на материала.
• Видимост – Вашата окончателно публикувана статия ще бъде публикувана в ScienceDirect, изследователската платформа номер едно в света.

За да научите повече за предимствата на публикуването с отворен достъп с Elsevier, посетете нашия Open Access AuthorHub. 

Имате ли други опции за публикуване?

Авторите могат да продължат да избират да публикуват по абонаментния модел, който включва опцията за самоархивиране на техния ръкопис (Green Open Access) в съответствие с политиката за споделяне  на Elsevier. 

Кой е кореспондиращия автор?

Кореспондиращият автор  е основният контакт между списанието и всички други автори. Ако документът бъде публикуван, съответният автор е първата точка за контакт за читателите. Отговорностите на кореспондиращия автор включват:

• Гарантиране, че всички автори са спазили правилата на списанието, включително преглед и одобрение на окончателната версия на ръкописа преди изпращане
• Разпространение и отговаряне на съобщения от списанието (напр. писма с решения, доклади на рецензенти…)
• Завършване на подаването на публикацията след публикуване, включително приемане на Споразумение за публикуване в списанието, формуляр с информация за права и достъп и избор на опции за свободен достъп от името на и със съгласието на съавторите
• Работа с кореспонденцията след публикуване (напр. предоставяне на информация относно изследователски данни, методи и ресурси).

За целите на споразумението има само един кореспондиращ автор. Всички други автори, които не са кореспондиращи автори, се наричат „съавтори“.

Какви опции за лиценз се прилагат?

С това споразумение авторите имат избор между търговски (CC BY) или нетърговски (CC BY-NC-ND) лицензи. Изборът на лиценз зависи от избраното списание. Моля, разгледайте началната страница на списанието за конкретни подробности. Повече за видовете лицензи, можете да прочетете тук.

Какви видове статии обхваща споразумението?

Следните видове статии са част от това споразумение:

• Казуси
• Кратки сведения (Data in Brief е публикация, която предоставя начини на изследователите лесно да споделят и използват повторно наборите от данни, като публикуват статии с данни, които описват подробно данните, улеснявайки възпроизводимостта и правят данните, които често са заровени в допълнителни материали, по-лесни за намиране    
• Пълнотекстови статии
• Оригинална софтуерна публикация
• Практически насоки
• Протоколи
• Обзорни статии
• Репликационно изследване (Репликационното изследване включва повтаряне на изследване, използвайки същите методи, но с различни субекти и експериментатори)
• Кратки съобщения
• Кратки анкети
• Видео статии

Процес

Как протича процесът публикуване?

Процесът на публикуване по споразумението е лесен:

1. Стъпка 1 – След като списанието приеме Вашата статия, ще получите имейл,съдържащ връзка към „post acceptance author journey”.
2. Стъпка 2 – Ще бъдете помолени да прегледате Вашата принадлежност и информация за финансирането. Въз основа на тази информация ще видите персонализирани опции за публикуване, включително опцията за публикуване, съгласно споразумението.
3. Стъпка 3 – Ще потвърдите избора си за публикуване и ще завършите кандидатстването след приемане.
4. Стъпка 4 – Вашата институция ще потвърди дали отговаряте на условията за споразумението.
5. Стъпка 5 – Вие и Вашите съавтори ще получите имейл, за да потвърдите, че таксите за публикуване (APC) ще бъде обхванати от споразумението.

Трябва да се има в предвид, че броят на таксите за публикуване на статия (APC), включени в споразумението, е фиксиран и ще бъде разпределен въз основа на датата на приемане на публикациите. По време на процеса на кандидатстване, системата ще Ви представи персонализирани опции за публикуване, включително за всяко споразумение или оферта, за които да отговаряте на условията. Можете да посочите избора си за публикуване по време на изпращането, но от Вас не се изисква да финализирате избора си преди приемането.

Подробна информация, можете да получите тук.

Researchfish вече е част от Elsevier

Interfolio вече е част от Elsevier, световен лидер в публикуването на научни изследвания и информационен анализ. ResearchFish се използва в световен мащаб от спонсори и университети за проследяване на въздействието на изследванията.
Платформата използва технологии и алгоритми за събиране на резултати от научни изследвания от мрежата, външни източници на данни и от самите изследователи.
Прочетете повече тук.

За бъдещето на научните изследвания: Доклад на Elsevier

Общо 94 процента от статиите, публикувани в списанията на Elsevier, „съдържат промени, направени по време на редакционния процес, а 13 процента от изпратените статии преминават през големи промени".

Най-малко 54% от анкетираните заявяват, че планират да публикуват отворен достъп, което е с 6% по-високо в сравнение с 2019 г.

Отговори на въпроса за финансиране в съответната научна област:

Повече можете да видите в доклада на издателство Elseviеr: Research Futures Report 2.0 тук:.

От какви фактори се влияе процента на приемане за публикуване на една научна статия?

Ето някои констатации във връзка с процента на приемане за публикуване на публикациите в научните списания. Данните са от статията в THE:  Don’t worry about journal acceptance rates – and here’s why с автор Rachel Herbert.

Размер на списанията

Най-големите списания са склонни да имат относително по-ниски нива на приемане в сравнение с по-малките списания, но дори и там процентите варират между 10% и 60%.

Възраст на списанията

Най-старите списания са склонни да имат по-ниски нива на приемане от по-съвременните списания, но корелацията е слаба.

Ранг на списанието

Списанията с голям импакт фактор,или импакт ранг са склонни да показват относително ниски нива на приемане, но дори и тогава данните включват много вариации (процентите на приемане все още варират между около 5% и 50%).

Фокус на списанието: статии или рецензии 

Не е установена връзка между дела на публикуваните рецензии и процента на приемане.

Модел на отворен достъп

Списания със златен отворен достъп обикновено имат по-висок процент на приемане в сравнение с други модели на отворен достъп, но те също са най-новите списания.

Тематично разнообразие

Няма връзка между широчината на обхвата на списанието и степента на приемане.

Предметна област на списанието

Списанията във формалните науки (икономика, компютърни науки, математика) обикновено имат по-ниски нива на приемане от тези в науките за живота и медицината.

Предимството на показателите CiteScore™: Импакт ранг на научните списания за 2021 г.

Показателите на CiteScore предоставят по-добра представа за влиянието на изследванията. Изчислени с помощта на наукометричната база данни Scopus, показателите на CiteScore Ви помагат да оценявате списания, серии от книги, сборници от конференции, за да имате възможност за вземане на добре информирани решения. Показателят формира т. нар. импакт ранг на списанията.

Има над 15 000 заглавия, които имат CiteScore 2021, но нямат импакт фактор. От тези над 15 000 заглавия, 708 от заглавията са много високо класирани (в първите 10%) в своята предметна област.

Всред тях и около 50 български научни издания.

Така Elsevier и Scopus поддържат една отговорна оценка на научните списания.

Показателят CiteScore за 2021 година е наличен в базата данни Scopus

Проверете показателя CiteScore за 2021 на научното списание, в което сте публикували в Scopus.

Вече 11 години CiteScore е наличен за рекордните повече от 27 200 заглавия периодични издания в 332 дисциплини. Учените могат да използват CiteScore, за да определят къде да публикуват и представят своите изследвания, както и да идентифицират заглавията за четене. През последните 12 месеца 4356 заглавия са подобрили своя CiteScore Percentile с 50% и повече.

 

Kак се индексират книги в Scopus?

Базата данни Scopus включва и индексира и монографии. В момента те са над 234 хиляди, които се приемат на базата на реномето на научното издателство. Такa, че индексирането на книги може да стане само чрез научно или университетското издᴀтᴇлᴄтʙᴏ, което е преминало през оценка от Scopus. 

Предметните области на книгите/сборниците трябва да са с фокус върху социалните науки и изкуствата и хуманитарните науки (A&H), но също така и в областта на науката, технологиите и медицината (STM). 

Видовете материали са: монографии, редактирани томове, основни справочници, учебници на ниво магистър и доктор. Не се приемат: дисертации, учебници на ниво бакалавър, атласи, годишници, биографии, научно-популярни книги, ръководства и др. 

Подборът се оценява на базата престижа на издателя. На одобрените издатели ще бъдат включени всички книги, отговарящи на критериите за подбор. Повече на https://www.elsevier.com/solutions/scopus/how-scopus-works/content/content-policy-and-selection.
Издателите могат да предложат своите книги за включване в Scopus чрез формуляра: Scopus Books Suggestion на: https://www.elsevier.com/solutions/scopus/forms/publisher-books-suggestion.
Книгите/сборниците ще бъдат разглеждани, само ако отговарят на следните минимални критерии: 

- Всички книги трябва да имат ISBN номера; 

- Да са налични в цифров формат (PDF или xml); 

- Метаданните трябва да бъдат в ONIX или MARC (консултирайте се с Вашата библиотека);

- Метаданните трябва да съдържат кодове на BIC или BISAC; 

- Цялото съдържание на книгите трябва да е на английски език.
Поединични заглавия не се приемат, тъй като записите се включват след анализ на престижа на издателството и възможността му да гарантира качествено научно резензиране.

Как да намерим информация за публикации и списания по квартили в Scopus?

Наукометричната база данни Scopus подрежда научните списания по квартили (четвъртини) на базата на индикатора CiteScore (WoS на базата на IF). CiteScore e индикатор за измерване на влиянието на списанието. Той има пълно и прозрачно покритие за повече от 25 000 заглавия в Scopus, вкл. за рецензирани списания, книги и материали от конференции в 330 дисциплини. CiteScore e индикатор за оценка на списания (аналог на ИФ) и дава средния брой цитирания на статия в периодично издание за четиригодишен прозорец. Изчислява се един път в годината, като цитатите на статиите в списанието, получени през съответната година се разделят на документите в списанието за предходните четири години.
Периодичните издания се разпределят по този показател по групи, по квартили, които определят позицията на списанието в рамките на дадена предметна област. Квартилите в Scopus са представени така:

• Квартил 1: (1-ва четвърт) - заглавия в категорията от 99 -75 проценти (най-добри)
• Квартил 2: (2-ра четвърт) - заглавия в категорията от 74-50 процента
• Квартил 3: (3-та четвърт) - заглавия в категорията от 49-25 проценти
• Квартил 4: (4-та четвърт) - заглавия в категорията от 24-0 проценти

Q1, Q2, Q3 и Q4 обозначават четирите квартила (четвъртини), в които в базата данни Scopus (чрез индикатора CiteScore) се групират/подреждат научните списания по предметни области.

Най-лесният вариант да намерите квартилите на списанията е да използвате портала Scimago Journal & Country Rank с данни от Scopus.

В Scopus, на страницата на списанието, могат да се видят и топ 10% на периодичните заглавия.

 

CiteScore Percentile показва мястото на списанието в дадена тематична област. CiteScore 98% percentile означава, че списанието е в топ 2% списанията в тематичната си област. Това число се използва, за да сравним списания в различни предметни области. 3 % percentile означава, че списанието е назад в класацията и е в четвърти квартил/четвъртата четвърт.

Дадено периодично издание може да има различни квартили в рамките на отделните тематични области, в която е включено. Например периодичното заглавие А може да бъде категоризирано в област "Oncology" с 84% процент на CiteScore и в област "Cancer Research", със 73% на CiteScore. Тогава тези перцентили се равняват, съответно на квартил 1 в първата област и квартил 2 във втората предметна област.

Следователно Scopus предоставя по-детайлна информация на ниво списание, като се използват проценти, които съответно определят мястото на списанието по четвъртини.

Търсенето на квартилите на публикациите може да стане на няколко нива: на ниво институция, на ниво публикация, на ниво списание и на ниво автор.

Институция
Ако правим оценка на публикационната активност на институция, то съответно от началната страница на Scopus правим търсене на институция (Affiliations).

След като отидем на страницата на институцията, можем да кликнем на документите или на авторите в институцията. Mожем също да търсим публикациите по заглавие на статията или по автор, както и по източник/списание.

Публикация
Друг начин за достъп до квартилите на публикациите е като отворим Scopus и в полето за търсене на документи (Documents) да потърсим съответната статия. На ниво публикация откриваме основната информация, а вдясно виждаме връзката за метрика на ниво статия. Скролираме надолу, кликваме на Metrics и виждаме метриката на публикацията за последната година.

 
Списание
Scopus предоставя и подход за достъп до метриката на списанията, подредени по квартили на ниво достъп от страницата на списание.Тръгва се от страницата с източниците [Sources] на заглавната страница на Scopus, най-горе вдясно на https://www.scopus.com/sources. От падащото меню се търси по заглавие на списанието. Други възможности за търсене на списания са по предметна област, издател или ISSN.

Ако кликнете в полето Show only titles in top 10 percent се дава информация само за списанията, които са в топ 10%.
След като получите резултата от търсенето, можeте да видите основните индикатори на списанието – CiteScore, Highest percentile, Citations, Dociments и % Cited.
После стигате до страницата на списанието. Освен основната информация за издател, покритие, предметни области и ISSN и др. на страницата на списанието виждате три таба/връзки.

- По подразбиране се показва таба с информацията за стойността на индикатора CiteScore и как той е изчислен за последната година. Броят на получените цитати се разделя на броя на публикуваните документи в списанието за последните 4 години. Можем да видим класацията в проценти по години и за категориите (Category) или предметните области, в които изданието е включено.
- На втория таб CiteScore rank&trend може да се види графична информация за развитието на CiteScore процентите по години на списанието.
- На третия таб можете да се запознаете с включеното съдържание на списанието (Scopus Content Coverage) по години.

Автор
Scopus предоставя и подход за достъп до метриката на статиите, подредени по квартили и на ниво автор. Тръгва се от началната страница на базата данни и се кликва на втория таб – Authors. На ниво автор се търси по име на автора и се преглеждат публикациите на автора.

При отчитане на публикации с повече от 30 (тридесет) съавтори кандидатът трябва да има доказан съществен принос. Същественият принос в дадена научна публикация се доказва по поне един от следните начини:
1. Aвторът е първи в списъка на съавторите,
2. Aвторът е посочен в публикацията като автор за кореспонденция,
3. Aвторът представя писмо от автора за кореспонденция на статията или от ръководителя на научния колектив, подготвил публикацията, в което се удостоверява приноса на кандидата в съответната публикация, което се проверява.

Какво бе новoто и подобреното в базата данни Scopus през 2021 г. ?

• Scopus Author Profile pages: Разширихме съществуващата функционалност, за да предоставим допълнителна информация.
• Author Feedback Wizard: Направихме работния процес по-интуитивен и въведохме възможността за редактиране на данни за препринти и предоставяне на данни.
• Documents Details page: Новите функции включват показателите: Брой прегледи на документа и визуализации на профила на автора в Scopus.
• Policy citations in PlumX metrics: Над 7,8 милиона цитата на политики са добавени към близо 3 милиона записа в Scopus, свързвайки изследванията с използването им в доклади, насоки, препоръки, закони, книги и т. н.
• Preprint content in Scopus Author Profiles: SSRN препринтите сa добавени към съдържанието, от четири други големи сървъра за предпечат от януари тази година.
• Funding data: Увеличихме броя на статиите, съдържащи информация за финансиране, с оптимизирана функционалност за проследяване и стартирахме проект за добавяне на данни за спечелени проекти за финансиране към профилите на авторите.
• Open access (OA) filters: Към днешна дата сме добавили или актуализирали информацията за 17 милиона документа на OA, така че съдържанието на отворен достъп да е по-лесно за намиране и анализ. 
  
  
  

Какво представляват препринтите?

Препринтът (preprint - предварителен отпечатък) е версия на научна статия, която предшества публикуването и в рецензирано списание и действа като ранна индикация за дадено изследване.

Предпечатките се намират на сървъри за предпечат, с идеята да подпомогнат събирането  на мнения или обратната  връзка за изследването преди изпращането му в списание. В някои области предварителните отпечатъци са основното средство за комуникация. Предпечатките се различават от статиите в пресата по това, че не се рецензират и не се приемат за публикуване в списание.

Scopus включва  препринти от 2017 г. насам от arXiv, bioRxiv и ChemRxiv. Социалните науки (SSRN) и medRxiv също са добавени към сървърите за предпечат. За да се осигури по-добра представа за изследователите и техните научни постижения в хода на кариерата им, предварителните отпечатъци са основен ранен индикатор за изследванията.

Предпечатките са достъпни в авторовите профили в Scopus само за автори, които вече имат рецензирани публикациите в Scopus и те са ясно отделени от подбраното публикувано съдържание. Не се следят нито цитати към и от препринтите, нито връзки с окончателната версия на статията.

Метриките на Scopus, като брой на публикации и цитати, h-индекс и други, изключват препринтите. Те не са включени  в никакви показатели в Scopus и не им  влияят, включително и на броя на цитиранията. Само публикуваните и рецензирани статии се използват за оценка в Scopus. Предпечатките не са интегрирани и в профилите на институциите и не влияят върху наукометричните показатели.

Повече информация за препринтите можете да намерите тук. 

Вторичните документи в Scopus

Много често в резултатите от търсенето в наукометричната база данни Scopus  срещате израза Secondary documents (вторични документи). Авторите питат “Аз виждам статията си в Scopus, но връзката не е активна. Защо не ми се признава  публикацията след като я откривам в  Scopus?" Отговорите са в значението на този термин. 

Вторичен документ е документ, който е извлечен от списъците с литература в статиите, или от  т. нар. пристатийна библиография от документите в Scopus - или източниците, които авторите са цитирали в своята публикация. 

Нормално е авторите да цитират всички документи, които съответстват на темата им, а не само документи от Scopus. Така тези заглавия влизат в Scopus, но не са част от базата данни на Scopus, тъй като идват от списания/ източници, които не са индексирани в Scopus. За някои от тези документи е ограничена функционалността.

За да видите вторичните документи, изберете раздела  Secondary documents (Вторични документи) от списъка с резултатите при търсене в Scopus.

Подобно на страницата с резултатите при  търсене на  документи, страницата за търсене на вторични документи позволява да редактирате търсенето, да прецизирате резултатите, да ги сортирате, експортирате, да преглеждате цитираните документи, да създавате библиографии, както и да ги отпечатвате, изпращате по имейл и да създавате PDF файлове. Вторичните документи са обозначени със специална икона.

Тъй като тези документи не са налични в Scopus, не можете да отворите документа или да видите резюмето. За някои вторични документи, само някои полета са достъпни за търсене. Например, ако търсите в полето „резюме“ и то не е налично за вторичния документ, този документ не се включва в резултатите от търсенето. 

Повече информация можете да прочетете на: https://service.elsevier.com/app/answers/detail/a_id/11423/supporthub/scopus/#viewreferences

40 % от публикациите на българските учени, публикувани през 2020 година са на отворен достъп

От 6277 публикации, видими в наукометричната база данни Scopus (www.scopus.com) за изминалата година на отворен достъп са публикувани 2566 публикации. Това са научни статии, материали от конференции, други продължаващи издания и глави от книги, преминали през процеса на научно рецензиране. 

Разпределението спрямо различните варианти за публикуване на отворен достъп е:  

• На златен отворен достъп (Gold ОА) са публикувани 1472 публикации. Този вид достъп урежда веднага след публикуването, статиите да стигат до читателите. Заплаща се такса за публикуване.
• На хибриден златен достъп (Hybrid Gold ОА) са 266 от публикациите. При него част от статиите в дадено списание, достигат до читателите по абонамент, а други са платени от авторите.
• На бронзов отворен достъп (Bronze ОА) са 538 документа. Статиите са достъпни свободно след споразумение с издателя и имат обикновено ембаргов период.
• На зелен отворен достъп (Green ОА) са 1225 публикации. Статиите/препринтите могат да бъдат публикувани свободно в дигитални хранилища, преди авторите окончателно да уредят авторските права с издателя.

От българските учени с най-много рецензирани публикации на отворен достъп за 2020 г. е доц. Пламен Яйджиев от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Той е рекордьор със 100 публикации, които са резултат от работата му в колектив.

По източник на публикуване най-много  научни публикации на отворен достъп – 184, са публикувани в поредицата IOPConference Series Materials Science And Engineering. От българските научни списания най-много публикации са в списанието на Медицинския университет Пловдив Folia Medicа - 85.

По дисциплини публикациите са разпределени така:

1. Медицина - 636
2. Физика и астрономия - 518
3. Инженерни науки – 355

По институции:

Първото място е на Българската Академия на науките с 873 публикации, следвана от Софийския университет „Св. Кл. Охридски с 376 публикации и Медицинския университет в София с 253 публикации на отворен достъп.

Интересни са данните по финансиращи организации. Те показват, че най-много публикации  на отворен достъп на български учени е подкрепил Фонда за научни изследвания - 278, следван от European Regional Development Fund със 145 публикации и Европейската комисия със 119 публикации.