Scopus - стандарт за измерване на науката

Когато става въпрос за разпределение на публични средства, каквито именно са средствата за наука у нас, не може да се използват непроверени и ненадеждни данни. В света на големите данни, за източник на такива данни се използват доказани и с подходяща инфраструктура професионалисти. Големите наукометрични бази данни за оценка на науката, са изградени на базата на алгоритми, но и на човешка проверка на данните, за да се избегнат неточности.

• Институциите по целия свят се обръщат към Elsevier за да оценят приложението, финансирането и решенията си за развитие на научните си изследвания.Те разчитат на Scopus за да предоставят надеждни и изчерпателни данни за резултатите от изследванията.
•  През последните години Elsevier е предпочитан партньор в бързо развиващата се сфера от класации. Данните на Scopus се използват за изчисляване на най-влиятелните класации в момента в света:
• Times Higher Education (THE) World University Rankings (2015 - )
• QS World University Rankings
• US News & World Report's Best Arab Region Universities rankings
• Shanghai Ranking Consultancy за Best Chinese University Ranking report.
• QS World University Rankings най-мащабната класация за топ университете по света на www.topuniversities.com. Експертните знания, сравнителния анализ и анализ на портфолиото на изследователската дейност, с аналитични инструменти като SciVal, са водещата причина, поради която организациите избират Elsevier.
• Именно Елзевиер, заедно с финансиращите науката организации в Обединеното кралство, разработиха през 2014 г. рамката за високи научни постижения (REF) за оценка на университетските научни изследвания. Вижте доклада. Впоследствие по примера на Великобритания, Португалия, Италия и Австралия направиха свои собствени системи за оценка на университетските научни изследвания, с подкрепата на анализите на Елсевиер.
• Днес Scopus е световен стандарт за оценка на изследванията. С базата данни работят oрганизации като: OECD, EK - European Research Council (ERC), The Higher Education Funding Council for England (HEFCE), National Science Foundation USA, CAPES – Бразилия, Russian Foundation for Basic Research, ISTIC (International Science, Technology & Innovation Centre) и др.
• Елсевиер подпомага отговорно и професионално развитието на отворения достъп в световен мащаб. Заедно с полужителните страни на публикуването на отворен достъп, има данни за занижено качество на публикациите на отворен достъп и повишаване на разходите за публикуване.Таксите на всички научни издатели за ОА варират в посочените граници и Elsevier не е от най-скъпите издатели. На авторите, Elsevier предоставя и традиционния модел, при който не се плаща, като и в двата случая, водещо е качеството на публикацията.

Ползите в България

• С използването на базите данни, МОН наложи стандарти за качество на публикациите и в последните години се наблюдава значително присъствие на български научни публикации в топ 10% списания в световната наука.Увеличи се и количеството на български статии в посочените издания, като по този начин науката ни става все по разпознаваема.
• Според Scimago Journal & Country Ranking страната ни се нарежда на 56 място в света по научна продукция.
• Използването на наукометрични бази данни стимулира подобряването на качеството на българските научни периодични издания и поощрява развитието на процеса на рецензиране (peer-review), посредством завишени критерии за оценка на научните публикации.
• Наукометричните бази данни стимулират растежа в научната кариера на базата на доказани и публични резултати и дисциплинират системата.
• На базата на достъпа на базите данни, МОН стратегически работи, чрез НАЦИД, за изграждане на българска база от данни, която регистрира българската научна продукция. Днес науката е интердисциплинарна и интернационална и един цитатен индекс остава инструмент от 20 век. Във времето на големите данни, сътрудничеството, кооперирането и сравняването по еднакви стандарти със света е от значение.
• Относно честотата на използване - Scopus се използва ежедневно от целевата си аудитория - преподавателите и студентите от всички акредитирани ВУЗ, учените в институтите на БАН и СА, за търсене, анализ и наукомерична информация и от МОН за оценка на научноизследователската продукция.
• МОН осигурява на българските учени и достъп до мултидисциплинарната база данни ScienceDirect със статии и електронни книги, като по този начин предоставя надеждна и водеща научна информация, като не поощрява използването на пиратски сайтове. Много от малките университети и организации не могат да си позволят достъп до други ресурси и единствено МОН им предлага такава възможност.
• Може още да се работи за повишаването на информационната грамотност на авторите, за да надграждат постиженията си, посредством използването на лицензирани и надеждни научни източници.

Тошка Борисова

Отворена наука

Elsevier си партнира с изследователската общност, за да даде възможност на отворената наука. Отвореният достъп е неразделна част от нашия ангажимент към съвместен, приобщаващ и прозрачен свят на изследвания, където автори, изследователи и академични институции могат да споделят знания и да надграждат взаимно работата си за постигане на резултати. 

Научете повече тук: https://www.elsevier.com/open-science

Отворен достъп с Elsevier

От 19 до 24 октомври 2022 г. ще се състои Международната седмица на отворения достъп. По този повод вижте развитието на процеса по години в Elsevier.

 

Споразумение между Elsevier и Министерството на образованието и науката на Република България за публикуване на отворен достъп

Elsevier и Министерството на образованието и науката на Република България сключиха споразумение за подпомагане на автори в България, които желаят да публикуват на отворен достъп. Разходите за публикуване на отворен достъп се покриват съгласно условията на споразумението. Когато публикувате на отворен достъп в хибридни списания, отговарящите на условията автори, не трябва да плащат такса за публикуване на статия (APC).

Кои институции са обхванати от това споразумение?

Това споразумение подкрепя авторите свързани със следните български институции.

Списания

Авторите могат да публикуват отговарящи на условията статии в голямо разнообразие от включени списания на Elsevier в редица дисциплини.

Статиите трябва да имат първоначална дата на приемане между 1 март 2022 г. и 28 февруари 2025 г.

Ползи

Какви са ползите за авторите от публикуването на отворен достъп с Elsevier?

Когато публикувате на отворен достъп с Elsevier, получавате вниманието, което заслужавате. Предлагаме на авторите:

• Избор – имаме списания с отворен достъп във всяка научна дисциплина
• Поддръжка – получавате експертна подкрепа по време на подаването, по време на процеса на рецензиране и след приемане на материала.
• Видимост – Вашата окончателно публикувана статия ще бъде публикувана в ScienceDirect, изследователската платформа номер едно в света.

За да научите повече за предимствата на публикуването с отворен достъп с Elsevier, посетете нашия Open Access AuthorHub. 

Имате ли други опции за публикуване?

Авторите могат да продължат да избират да публикуват по абонаментния модел, който включва опцията за самоархивиране на техния ръкопис (Green Open Access) в съответствие с политиката за споделяне  на Elsevier. 

Кой е кореспондиращия автор?

Кореспондиращият автор  е основният контакт между списанието и всички други автори. Ако документът бъде публикуван, съответният автор е първата точка за контакт за читателите. Отговорностите на кореспондиращия автор включват:

• Гарантиране, че всички автори са спазили правилата на списанието, включително преглед и одобрение на окончателната версия на ръкописа преди изпращане
• Разпространение и отговаряне на съобщения от списанието (напр. писма с решения, доклади на рецензенти…)
• Завършване на подаването на публикацията след публикуване, включително приемане на Споразумение за публикуване в списанието, формуляр с информация за права и достъп и избор на опции за свободен достъп от името на и със съгласието на съавторите
• Работа с кореспонденцията след публикуване (напр. предоставяне на информация относно изследователски данни, методи и ресурси).

За целите на споразумението има само един кореспондиращ автор. Всички други автори, които не са кореспондиращи автори, се наричат „съавтори“.

Какви опции за лиценз се прилагат?

С това споразумение авторите имат избор между търговски (CC BY) или нетърговски (CC BY-NC-ND) лицензи. Изборът на лиценз зависи от избраното списание. Моля, разгледайте началната страница на списанието за конкретни подробности. Повече за видовете лицензи, можете да прочетете тук.

Какви видове статии обхваща споразумението?

Следните видове статии са част от това споразумение:

• Казуси
• Кратки сведения (Data in Brief е публикация, която предоставя начини на изследователите лесно да споделят и използват повторно наборите от данни, като публикуват статии с данни, които описват подробно данните, улеснявайки възпроизводимостта и правят данните, които често са заровени в допълнителни материали, по-лесни за намиране    
• Пълнотекстови статии
• Оригинална софтуерна публикация
• Практически насоки
• Протоколи
• Обзорни статии
• Репликационно изследване (Репликационното изследване включва повтаряне на изследване, използвайки същите методи, но с различни субекти и експериментатори)
• Кратки съобщения
• Кратки анкети
• Видео статии

Процес

Как протича процесът публикуване?

Процесът на публикуване по споразумението е лесен:

1. Стъпка 1 – След като списанието приеме Вашата статия, ще получите имейл,съдържащ връзка към „post acceptance author journey”.
2. Стъпка 2 – Ще бъдете помолени да прегледате Вашата принадлежност и информация за финансирането. Въз основа на тази информация ще видите персонализирани опции за публикуване, включително опцията за публикуване, съгласно споразумението.
3. Стъпка 3 – Ще потвърдите избора си за публикуване и ще завършите кандидатстването след приемане.
4. Стъпка 4 – Вашата институция ще потвърди дали отговаряте на условията за споразумението.
5. Стъпка 5 – Вие и Вашите съавтори ще получите имейл, за да потвърдите, че таксите за публикуване (APC) ще бъде обхванати от споразумението.

Трябва да се има в предвид, че броят на таксите за публикуване на статия (APC), включени в споразумението, е фиксиран и ще бъде разпределен въз основа на датата на приемане на публикациите. По време на процеса на кандидатстване, системата ще Ви представи персонализирани опции за публикуване, включително за всяко споразумение или оферта, за които да отговаряте на условията. Можете да посочите избора си за публикуване по време на изпращането, но от Вас не се изисква да финализирате избора си преди приемането.

Подробна информация, можете да получите тук.

40 % от публикациите на българските учени, публикувани през 2020 година са на отворен достъп

От 6277 публикации, видими в наукометричната база данни Scopus (www.scopus.com) за изминалата година на отворен достъп са публикувани 2566 публикации. Това са научни статии, материали от конференции, други продължаващи издания и глави от книги, преминали през процеса на научно рецензиране. 

Разпределението спрямо различните варианти за публикуване на отворен достъп е:  

• На златен отворен достъп (Gold ОА) са публикувани 1472 публикации. Този вид достъп урежда веднага след публикуването, статиите да стигат до читателите. Заплаща се такса за публикуване.
• На хибриден златен достъп (Hybrid Gold ОА) са 266 от публикациите. При него част от статиите в дадено списание, достигат до читателите по абонамент, а други са платени от авторите.
• На бронзов отворен достъп (Bronze ОА) са 538 документа. Статиите са достъпни свободно след споразумение с издателя и имат обикновено ембаргов период.
• На зелен отворен достъп (Green ОА) са 1225 публикации. Статиите/препринтите могат да бъдат публикувани свободно в дигитални хранилища, преди авторите окончателно да уредят авторските права с издателя.

От българските учени с най-много рецензирани публикации на отворен достъп за 2020 г. е доц. Пламен Яйджиев от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Той е рекордьор със 100 публикации, които са резултат от работата му в колектив.

По източник на публикуване най-много  научни публикации на отворен достъп – 184, са публикувани в поредицата IOPConference Series Materials Science And Engineering. От българските научни списания най-много публикации са в списанието на Медицинския университет Пловдив Folia Medicа - 85.

По дисциплини публикациите са разпределени така:

1. Медицина - 636
2. Физика и астрономия - 518
3. Инженерни науки – 355

По институции:

Първото място е на Българската Академия на науките с 873 публикации, следвана от Софийския университет „Св. Кл. Охридски с 376 публикации и Медицинския университет в София с 253 публикации на отворен достъп.

Интересни са данните по финансиращи организации. Те показват, че най-много публикации  на отворен достъп на български учени е подкрепил Фонда за научни изследвания - 278, следван от European Regional Development Fund със 145 публикации и Европейската комисия със 119 публикации.