От какви фактори се влияе процента на приемане за публикуване на една научна статия?

Ето някои констатации във връзка с процента на приемане за публикуване на публикациите в научните списания. Данните са от статията в THE:  Don’t worry about journal acceptance rates – and here’s why с автор Rachel Herbert.

Размер на списанията

Най-големите списания са склонни да имат относително по-ниски нива на приемане в сравнение с по-малките списания, но дори и там процентите варират между 10% и 60%.

Възраст на списанията

Най-старите списания са склонни да имат по-ниски нива на приемане от по-съвременните списания, но корелацията е слаба.

Ранг на списанието

Списанията с голям импакт фактор,или импакт ранг са склонни да показват относително ниски нива на приемане, но дори и тогава данните включват много вариации (процентите на приемане все още варират между около 5% и 50%).

Фокус на списанието: статии или рецензии 

Не е установена връзка между дела на публикуваните рецензии и процента на приемане.

Модел на отворен достъп

Списания със златен отворен достъп обикновено имат по-висок процент на приемане в сравнение с други модели на отворен достъп, но те също са най-новите списания.

Тематично разнообразие

Няма връзка между широчината на обхвата на списанието и степента на приемане.

Предметна област на списанието

Списанията във формалните науки (икономика, компютърни науки, математика) обикновено имат по-ниски нива на приемане от тези в науките за живота и медицината.

За формата на научните публикации по смисъла на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Кое какво е?

Някои определения за формат на научните публикации по смисъла на Закона за развитието на академичния състав в Република България, посочени в допълнителните разпоредби.

9. „Реферирани и индексирани издания" са издания, в които статиите се публикуват след анонимно рецензиране и които са част от международното изследователско пространство, като са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация.

10. „Монография" е публикувано научно издание, което съдържа пълно и всестранно изследване на определен предмет, проблем или личност, написано от един или от няколко автори, придържащи се към един и същ възглед. Монографията е научен труд, който не повтаря или обобщава съществуващото знание, който има научен редактор и/или научни рецензенти, притежава ISBN и ев обем не по-малък от 100 стандартни страници с 1800 знака на страница. Тя съдържа разгърнато съдържание, изчерпателна библиография, като в текста има позовавания на други научни трудове.

11. „Глава от книга" е обособено подразделение от основния текст на научен труд, който има научен редактор и/или научни рецензенти, и в което се разглежда отделен проблем или въпрос от общата тема, дефиниран в заглавието или означен с номер, публикуван в непериодично научно издание, което притежава съответно ISSN или ISBN. Тя може да бъде от един или от няколко автори.

12. „Студия" е публикувано научно изследване в списание, сборник или самостоятелно, в което се разглеждат определени аспекти от проблеми и въпроси, има научен редактор и/или научни рецензенти, притежава съответно ISSN или ISBN и обемът му е от 20 до 99 стандартни страници с 1800 знака на страница.

13. „Обзор" е публикувано научно изследване в списание, сборник или самостоятелно, в което се прави критичен преглед на публикуваната литература по определен научен проблем, притежава съответно ISSN или ISBN и обемът му е от 10 до 99 стандартни страници с 1800 знака на страница.

14. „Статия" е публикуван научен труд, отговарящ на изискванията по т. 12, който съдържа описание на оригинални научни изследвания и е в обем до 20 стандартни страници с 1800 знака на страница.

15. „Цитат" е позоваване на научна публикация на автора в друга научна публикация или патент. Позоваването на една публикация се счита за едно цитиране, независимо на колко места в текста е извършено.

16. „Автоцитат" е цитат, при който цитираната и цитиращата публикация имат поне един общ автор.

Достъп до архивната колекция от над 100 списания в областта на материалознанието в ScienceDirect

 

Българските учени имат достъп до архивната колекция от над 100 списания в областта на материалознанието, със съдържание от 1946 до 2004 г., предоставени от Министерството на образованието и науката на Република България, посредством платформата ScienceDirect.
Предимствата за изследователите са:

• Достъп до базисни факти и новаторски публикации, които влияят на днешната и утрешната научноизследователска дейност
• Отличен инструмент за подкрепа на преподаването и научните изследвания
• Ефективен и спестяващ време достъп до научна информация на една платформа
• Връзки към цитати и други сходни и препоръчителни материали.

Отворете още днес архивите на повече от 100 високорейтингови списания, като сп. Polymer, Journal of Colloid and Interface Science, Journal of Non-Crystalline Solids, Corrosion Science, Thin Solid Films, Solid State Ionics и много други, в които големите имена на българската наука публикуват своите световно признати изследвания.

И по-старата информация има значение, когато заставате на раменете на гиганти.

 

Какво ново в ScienceDirect през 2019 г.?

Ако си мислите, че през 2018 г. се направиха големи подобрения в ScienceDirect, просто изчакайте, докато не видите какво е планирано за 2019 г.!

Тази година добавяме интересни нови функции за подобряване на ScienceDirect в две ключови области: откриваемост на съдържанието/достъп и оценка на съдържанието/четене /запазване.

Първо, ще Ви улесним да споделяте статии с колегите си, директно от ScienceDirect. Ще можете кликвайки върху иконите на социалните медии - Facebook, Twitter, LinkedIn, Google или имейла си, директно да публикувате това, което искате да споделите. Така ще получавате по-бързо обратна връзка за откритията и публикациите на вашите сътрудници, колеги и студенти, увеличавайки ефективността си в натоварените работни дни.

Също така, ще има повече съдържанието в страниците по теми (ScienceDirect Topics) в ScienceDirect, ще има нова функционалност на историята на четене, обогатяване на страниците на списанията, добавяне на подобрени четци и допълнителни опции за споделяне на статии. Ето основните насоки на планираните за 2019 г. подобрения в ScienceDirect:

• Разширяване на темите в ScienceDirect (ScienceDirect Topics), обхващащи стотици хиляди понятия, с откъси от обзорни статии плюс книги и статистика, и информация
• Подобрен дизайн на страниците за преглеждане на списания и книги, за да се постигне по-ефективно откриване и преглеждане на съдържанието и по-бързо зареждане
• По-добри персонализирани препоръки, които да ви помогнат да намерите подходящи изследвания, които иначе бихте пропуснали
• По-добро откриване и четене на свободно достъпни ръкописи, приети от авторите, с цел увеличаване на наличните резултати от научните изследвания
• Подобрено влизане, особено за отдалечен достъп, което позволява безпроблемен достъп до съдържанието, където и да сте
• Обновена история за четене и търсене, която ви помага да следите това, което търсите или четете и лесно да го намерите отново
• Нови списъци за четене на статии, които могат да се запазят за по-късно използване след направеното проучване
• Нови връзки в осем милиона статии до дефиниции и проверено справочно съдържание, подпомагащо разбирането на модерните интердисциплинарни изследвания
• Подобрено четене на PDF, с интегрирани авторски, справочни, цитиращи данни, добавяне на инструменти за навигация, оценка и извличане на знания в PDF документа
• Нов социален контекст (посредством съавторствaта и мрежата от цитати) за подпомагане на оценката, за по-нататъшно откриване, свързване и идентифициране на подходящи изследвания
• Нови резюмета на ключови методи и резултати в статиите от списания, за по-лесно навигиране в литературата и за намиране на статии с подобни експерименти / резултати
• Нова безпроблемна интеграция с Mendeley и други мениджъри за библиографска информация и решения за съхранение, което позволява запазването и с едно кликване върху облак или устройства
• Нови PlumX анализи за използване на ресурси и четене на автори, разкриващи въздействието, обхвата и ангажираността с публикациите.

Какво се разбира под бази данни с реферирани източници?

 

Един от често задаваните напоследък въпроси е какво представляват базите данни с реферирани източници?

Базите данни са колекции от свързани данни в конкретна предметна област, организирани по начин, който позволява лесното им преглеждане, търсене и извличане.

 Когато говорим за база данни от ресурси, се разбира колекция от електронни списания и статиите в тях, книги, материали от конференции,  дисертации, статистически данни и друга информация в електронен вид.

 

В базите данни с реферирани източници, периодичните издания са преминали през процес на оценка по определени критерии, преди да бъдат включени. Това са списания със научно съдържаниие, проверено, преди да се публикува от експерти в съответната научна област, т. е. преминали през процеса на рецензиране/рефериране. Следователно, включените в такава база данни са рецензирани/реферирани периодични издания, за разлика от базите данни, които включват популярни издания. Материалите в тези научни издания са написани от авторитетни автори, учени или експерти в своята област.

 

Наукометричните бази данни са бази данни с библиографска информация, но освен автор, заглавие на публикацията, източник и резюме е включена и използваната литература, или кой къде, кога цитира и това е разликата с другите бази данни. Такива бази данни са Scopus, Web of Science и Google Scholar. Първите две се организират на базата на човешка намеса и алгоритми, последната е само алгоритми, поради което качеството на съдържанието може да е ненадеждно.  Така  събраната цитатна информация се разпределя към профилите на автори и институции и по списания, с цел анализ.  Затова, когато се прави оценка на автори, списания и институции, когато се изготвят класации и разпределят средства, се използват сигурни източници на данни.