Какво бе новoто и подобреното в базата данни Scopus през 2021 г. ?

• Scopus Author Profile pages: Разширихме съществуващата функционалност, за да предоставим допълнителна информация.
• Author Feedback Wizard: Направихме работния процес по-интуитивен и въведохме възможността за редактиране на данни за препринти и предоставяне на данни.
• Documents Details page: Новите функции включват показателите: Брой прегледи на документа и визуализации на профила на автора в Scopus.
• Policy citations in PlumX metrics: Над 7,8 милиона цитата на политики са добавени към близо 3 милиона записа в Scopus, свързвайки изследванията с използването им в доклади, насоки, препоръки, закони, книги и т. н.
• Preprint content in Scopus Author Profiles: SSRN препринтите сa добавени към съдържанието, от четири други големи сървъра за предпечат от януари тази година.
• Funding data: Увеличихме броя на статиите, съдържащи информация за финансиране, с оптимизирана функционалност за проследяване и стартирахме проект за добавяне на данни за спечелени проекти за финансиране към профилите на авторите.
• Open access (OA) filters: Към днешна дата сме добавили или актуализирали информацията за 17 милиона документа на OA, така че съдържанието на отворен достъп да е по-лесно за намиране и анализ. 
  
  
  

Какво се разбира под бази данни с реферирани източници?

 

Един от често задаваните напоследък въпроси е какво представляват базите данни с реферирани източници?

Базите данни са колекции от свързани данни в конкретна предметна област, организирани по начин, който позволява лесното им преглеждане, търсене и извличане.

 Когато говорим за база данни от ресурси, се разбира колекция от електронни списания и статиите в тях, книги, материали от конференции,  дисертации, статистически данни и друга информация в електронен вид.

 

В базите данни с реферирани източници, периодичните издания са преминали през процес на оценка по определени критерии, преди да бъдат включени. Това са списания със научно съдържаниие, проверено, преди да се публикува от експерти в съответната научна област, т. е. преминали през процеса на рецензиране/рефериране. Следователно, включените в такава база данни са рецензирани/реферирани периодични издания, за разлика от базите данни, които включват популярни издания. Материалите в тези научни издания са написани от авторитетни автори, учени или експерти в своята област.

 

Наукометричните бази данни са бази данни с библиографска информация, но освен автор, заглавие на публикацията, източник и резюме е включена и използваната литература, или кой къде, кога цитира и това е разликата с другите бази данни. Такива бази данни са Scopus, Web of Science и Google Scholar. Първите две се организират на базата на човешка намеса и алгоритми, последната е само алгоритми, поради което качеството на съдържанието може да е ненадеждно.  Така  събраната цитатна информация се разпределя към профилите на автори и институции и по списания, с цел анализ.  Затова, когато се прави оценка на автори, списания и институции, когато се изготвят класации и разпределят средства, се използват сигурни източници на данни.

Свободен достъп до статиите на Нобеловите лауреати

Elsevier предоставя на свободен достъп селектирана колекция на статии на авторите си - Нобелови лауреати.

България е на 53-то място в света по брой научни публикации

България е на 53-то място в света по брой научни публикации - общо 64425. Данните са от SCImago Journal & Country Rank портала http://www.scimagojr.com/countryrank.php – свободно достъпен научен портал, който включва научни индикатори за страните, разработен на основата на базата данни Scopus® (Elsevier B.V.). Класирането на отделните държави може да бъде сравнявано или анализирано и отделно. Включени са научните публикации за периода 1996 - 2016 г.
- По брой цитирани документи сме също на 53-то място в света или - 62134 публикации общо
- По брой цитати сме на 50-то място, или общо 631952 цитата
- Имаме среден брой цитати на документ 9, 81
- По h-индекс сме на 51 място с h индекс 205
- По самоцитирания сме на 51 място или общо 631952 документа.

Къде сме в сравнение със страните от Източна Европа?

Още едно българско списание в Scopus - Bulgarian Astronomical Journal



В списъка на индексираните списания в наукометричната база данни Scopus e вече и Bulgarian Astronomical Journal, издание на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО). Главен редактор е Даниела Филипова. За сега в базата данни са свалени последните две години 2014-2015. Изданието има ISSN 1313-2709. Езикът на публикуване е английски, а редакционният борд - международен. Списанието има все още малко цитати, но познавайки го, българските учени могат да променят ситуацията.

Цитирайте с Mendeley

Знаете ли, че Mendeley поддържа над 7000 различни стандарта за цитиране за различни по тип източници (книги, глави от книги, статии, уеб ресурси, видео и аудио материали и други)? Библиографското описание може да бъде направено на ръка или метаданните на източника да бъдат извлечени автоматично от базата данни на Mendeley. Въведените в полетата данни могат да бъдат редактирани. Чрез плъгин, тези операции могат да се извършват в MS Word. Направете си профил и се възползвайте безплатно!

Менделей, какъвто го обичате - сега и за Android

Вече е налична Android версия за социалната мрежа за учени  и за цитиране Mendeley. Можете безплатно да четете и анотирате PDF файлове, да търсите и редактирате документи, да цитирате и споделяте - и всичко това синхронизирано, за различни устойства. Повече на:
http://blog.mendeley.com/mobile-2/mendeley-now-on-android/. Свалете приложението от тук

Пет факти за h индекса в базата данни ‪Scopus‬

Пет факти за h индекса в ‪Scopus‬
1. Н-индексът вече не се ограничава само до документи, публикувани след 1995 г., благодарение на програмата за разширение на цитиранията.
2. Н-индексът включва и цитати от книги (могат да бъдат изключени от изчислението по желание).
3. H-индексът се изчислява за един автор, много автори или за избрани документи.
4. Достъпът до h-индекса става от страницата на автора и страниците за преглед на цитатите.
5. Самоцитиранията на автора могат да бъдат изключени от изчислението на h-индексa.
https://www.scopus.com/search/form/authorFreeLookup.url

‪Scopus‬ в основата на Best Chinese University Ranking

Учредената наскоро класация "2015 Best Chinese University Ranking" използва изследователската база данни на Elsevier - ‪Scopus‬  и метричните показатели на SciVal analytics - и двете бази данни са част от Elsevier Research Intelligence.  Повече .

Как държавите около нас са решили въпроса с осигуряването на достъп до бази данни за научната общност?

Начините са чрез държавно или чрез споделено финансиране, вкл. от еврофондовете.

Румъния - Чрез Асоциацията на университетите и научните институти - ANELIS PLUS http://www.anelisplus.ro потребителите на информация имат достъп до 21 от най-големите научни бази данни. Финасирането първоначално е от еврофондовете и държавата, а сега 20 % се поема от институциите членки.

Гърция - Сдружението Hellenic Academic Libraries Link http://www.heal-link.gr се финасира от Европейските фондове и правителството на Гърция. В него членуват над 50 академични институции и учените имат достъп до 5 бази данни и други ресурси.

Турция - Консорциумът National Academic License for Electronic Resources (EKUAL) http://ekual.ulakbim.gov.tr/eng/ е академична мрежа, финансирана от държавата. Турция насърчава използването на висококачествени информационни услуги и изследователите имат достъп до 10 бази данни. Още един консорциум - ANATOLIAN UNIVERSITY LIBRARIES CONSORTIUM http://www.ankos.org.tr осигурява дигитални ресурси.

Сърбия - Консорциумът KoBSON http://kobson.nb.rs/kobson.82.html е подкрепен от Министерството на науката на Сърбия и осигурява достъп до различни бази данни.

Унгария - Сдружението Elektronikus Információszolgáltatás - http://eisz.mtak.hu/ подпомага академичните институции, неправителствените и здравни организации. Учените имат достъп до 21 бази данни. Финасирането е от държавата, еврофондовете и от институциите потребители.

Словения - Посредством консорциума CTK Slovenia http://www.ctk.uni-lj.si/zbirke над 30 научни институции използват над 20 бази данни, осигурени с държавно финансиране, а чрез COSEC - http://www.nuk.uni-lj.si/cosec , друг академичен консорциум, достъпът е до 9 бази данни при споделено финансиране.

Италия - Консорциумът CARE - Coordinamento per l’Accesso alle Risorse Elettroniche http://www.crui-risorselettroniche.it включва 79 библиотеки и е част от CRUI Association - Асоциация на ректорите. Достъпът до базите данни се осигурява от държавата.

За продължаване на лиценза за базите данни ‪ScienceDirect‬ и ‪‎Scopus

 

 

Подписка за продължаване на националния лиценз за базите данни ‪ScienceDirect‬ и ‪‎Scopus

http://www.peticiq.com/sciencedirect.

Подписка за продължаване на националния лиценз за базите данни ‪‎ScienceDirect‬ и ‪Scopus

Достъпът до качествени научни ресурси е неразделна част от научната инфраструктура за развитието на науката и технологиите. Отчитайки огромната роля на актуалната научна информация,  настояваме да бъде продължен националния лиценз за базите данни ScienceDirect и Scopus и МОН да осигури възможности за подпомагане научната и академична общност.

Зaщото:

• 29 % от цитатите си българските учени получават от издания на Elsevier
• 21 % от изследователите ни публикуват в рецензираните списания на Elsevier и на практика, това е най-големия чужд издател на българските учени
• 33 % от българските учени цитират статии от периодичните издания на Elsevier.

Можете да се включите в подписката на: http://www.peticiq.com/sciencedirect.

Oбновяване на Scopus. Импакт на публикация

В началото на м. декември Scopus реализира две важни промени. Заглавната страница на Scopus е обновена, за да се повиши оперативната съвместимост със SciVal, аналитичен продукт на Elsevier. Добавен е и новия наукометричен показател - импакт на публикация - Impact per Publication (IPP). Той е досега съществуващ компонент при изчисляването на SNIP (Source Normalized Impact per Paper) и отчита цитатите на статиите, публикувани в научното списание, но не взема впредвид предметната му област. Този индикатор си прилича с импакт фактора, който използва двугодишен прозорец за цитиране, вместо три години, както е при IPP. Вижте формулата за изчисление (за 2013 г.) и прочетете повече за него на journalmetrics.com.

 

Индикаторът е публикуван в  нов таб на страницата на съответното списание и позволява на учените и библиотекарите по-добре да сравняват и оценяват научните списания.

Scopus и SciVal предоставят данните за световната класация на университетите

The Times of Higher Education (THE) и Elsevier ще си партнират, като Elsevier ще предоставя данните за реномираната Световна класация на университетите. В класирането ще продължат да се използват балансирани показатели за оценка на университетите във всички основни направления, вкл. научни изследвания, трансфер на знания, международно сътрудничество и уникалното - среда за преподаване. Данните за публикуваните научни изследвания ще бъдат изготвени на базата на Scopus - най-голямата библиографска база за рецензирани научни публикации в света. Така класацията, ще бъде в състояние да анализира изследователската дейност на много по-голям брой институции - включително институции от нововъзникващите икономики, които представляват все по-голяма част от научните изследвания. THE ще използва SciVal, аналитичен инструмент на Elsevier, с което ще се обновят показателите за ефективност на изследванията и анализите.
The Times of Higher Education и Elsevier започват и ежегодно проучване за академичната репутация. Това проучване ще предоставя данни за World University Rankings, за да се осигури най-подробна картина на водещите университети в света, оценени от тези, които най-добре разбират постиженията в преподаването и научноизследователската дейност: самите учени.
Данните, преди това събирани от Thomson Reuters, ще се обработват от екип от анализатори и ще подпомагат класациите THE World University Rankings, THE 100 Under 50, THE Asia Rankings и THE BRICS & Emerging Economies Rankings (от 2015 г.). 

COUNTER съвместими статистически доклади

Вероятно Ви се е налагало да сравнявате статистиката за използването на различни бази данни. Тогава се чудите дали са съвместими мерните единици, които базите данни предлагат. COUNTER съвместими статистически доклади (често наричани COUNTER reports от Counting Online Usage of Networked Electronic Resources) са доклади за използване, които са форматирани така, както са определени в Кодекса от практики на COUNTER и използват еднакви начини за разчитане на използването на електронни ресурси. Тези доклади  използват един и същ вид данни и са форматирани по еднакъв начин, така че могат да бъдат сравнявани помежду си и имат еднакви  имена на доклади от регистъра на SUSHI (Standardized Usage Statistics Harvesting Initiative). Големите издатели, включително Elsevier прилагат тази стандартизирана статистика за използване на базите данни. За специфичните доклади, вижте повече на COUNTER.

 

Информационно рали на Елзевиер - II

От 7 до 10 април 2014 г. ще се проведе втория етап от Информационното рали на Елзевиер под надслов "Elsevier подпомага българската научна общност". Потребителите от Русенския университет “Ангел Кънчев“, Техническия университет в София, Химикотехнологичния и металургичен университет София и Медицинския университет в София ще се запознаят с новия интерфейс и функции на базите данни ScienceDirect и Scopus – достъпни за академичната общност по лиценз на МОН.
Представители на издателя ще информират потребителите за колекциите от електронни книги на Elsevier и за издаваните списания на отворен достъп. Ще бъде акцентирано и на Менделей - свободна социална платформа за учени, с функционалност на база данни и на софтуер за библиографски мениджмънт. Обученията ще се проведат на български и английски езици. За подробности се свържете с библиотеките домакини.
 

Scopus и MEDLINE

                          

Знаете ли, че Scopus обхваща всички списания от базата данни MEDLINE, поддържана от Националната медицинска библиотека на САЩ, плюс допълнителни заглавия. Това на практика е на 100 процента библиографски обхват на информацията от научните списания и материали от конференции в област медицина. В Scopus е интегриран специализирания медицински тезариус - Medical Subject Headings (MeSH).  Контролираният речник е с дървовидна структура и осигурява повече от 22000 основни рубрики и хиляди препратки за провеждане на ефективни търсения. За достъп до Scopus се обърнете към академичните библиотеки у нас.

Подобрен дизайн и функции в базите данни

Днес, когато отворите базите данни ScienceDirect и Scopus, ще се запознаете с новия им интерфейс. Освен променения и олекотен изглед, в Scopus е улеснен експорта на документи към Mendeley. Обновен дизайн имат страниците на автора (Author) и на институцията (Affiliation), като работата по тях продължава.

В ScienceDirect ще забележите директния достъп до ресурсите по дисциплини, като преглежането по формат e отделно за книги и за списания. По различен начин е организирано филтрирането. Разширеното търсене (Advanced search) и експертното търсене (Expert search) са запазили своя изглед. За да се запознаете с промените, разгледайте новите онлайн ръководства (tutorials) в секцията за помощ.

ScienceDirect предлага 3D изображения в онлайн статиите

Елзевир обяви сътрудничесвото си с Kitware, световен лидер в разработването на модерни технологии за визуализация. По този начин, читателите могат интерактивно да проучват 3D изображения, в рамките на онлайн статиите в ScienceDirect. 3D визуализацията е важна за разбирането на сложни структури, динамични симулации и открития в различни научни дисциплини, като молекулярна биология, астрофизика, медицински изображения и инженеринг. За да отговори на нарастващото търсене на 3D визуализация в различни научни дисциплини, Elsevier към днешна дата предлага услугата в 23 списания от научните области: молекулярна биология, археология, неврология и психиатрия. Очаква се през следващите три месеца броят на списанията с 3D да нарасне значително. Вижте примерна статия.

Scopus индексира първите 7500 заглавия книги

Scopus индексира първите 7500 заглавия книги, като част от своята програма за разширяване. До 2015 г. около 75 000 заглавия книги ще бъдат индексирани в базата данни. Включването на книги ще допринесе за увеличаване на броя на записите, които са вече повече от 50 милиона, получени от 20 000 научни списания и 5,5 милиона материали от конференции. На практика всички типове научни публикации - списания, материали от конференции и книги, могат да бъдат цитирани и реферирани и следователно да допринесат за оценката на въздействието на научните изследвания. Чрез включването на книги  се затвърждава присъствието на Scopus в съдържанието по хуманитаристика и се гарантира, че Scopus по-ефективно ще отговори на нуждата от оценка на дисциплините в областта на социалните науки, изкуствата и хуманитарните науки. Всички заглавия в Scopus Book Titles Expansion Program са включени без допълнителна такса - по стандартния лиценз на Scopus.