Изпробвайте ScienceDirect AI

Със ScienceDirect  AI откривайте, цитирайте, сравнявайте и изследвайте надеждни доказателства от рецензирана научна литература.

Споразумение между Elsevier и Министерството на образованието и науката на Република България за публикуване на отворен достъп

Elsevier и Министерството на образованието и науката на Република България сключиха споразумение за подпомагане на автори в България, които желаят да публикуват на отворен достъп. Разходите за публикуване на отворен достъп се покриват съгласно условията на споразумението. Когато публикувате на отворен достъп в хибридни списания, отговарящите на условията автори, не трябва да плащат такса за публикуване на статия (APC).

Кои институции са обхванати от това споразумение?

Това споразумение подкрепя авторите свързани със следните български институции.

Списания

Авторите могат да публикуват отговарящи на условията статии в голямо разнообразие от включени списания на Elsevier в редица дисциплини.

Статиите трябва да имат първоначална дата на приемане между 1 март 2022 г. и 28 февруари 2025 г.

Ползи

Какви са ползите за авторите от публикуването на отворен достъп с Elsevier?

Когато публикувате на отворен достъп с Elsevier, получавате вниманието, което заслужавате. Предлагаме на авторите:

• Избор – имаме списания с отворен достъп във всяка научна дисциплина
• Поддръжка – получавате експертна подкрепа по време на подаването, по време на процеса на рецензиране и след приемане на материала.
• Видимост – Вашата окончателно публикувана статия ще бъде публикувана в ScienceDirect, изследователската платформа номер едно в света.

За да научите повече за предимствата на публикуването с отворен достъп с Elsevier, посетете нашия Open Access AuthorHub. 

Имате ли други опции за публикуване?

Авторите могат да продължат да избират да публикуват по абонаментния модел, който включва опцията за самоархивиране на техния ръкопис (Green Open Access) в съответствие с политиката за споделяне  на Elsevier. 

Кой е кореспондиращия автор?

Кореспондиращият автор  е основният контакт между списанието и всички други автори. Ако документът бъде публикуван, съответният автор е първата точка за контакт за читателите. Отговорностите на кореспондиращия автор включват:

• Гарантиране, че всички автори са спазили правилата на списанието, включително преглед и одобрение на окончателната версия на ръкописа преди изпращане
• Разпространение и отговаряне на съобщения от списанието (напр. писма с решения, доклади на рецензенти…)
• Завършване на подаването на публикацията след публикуване, включително приемане на Споразумение за публикуване в списанието, формуляр с информация за права и достъп и избор на опции за свободен достъп от името на и със съгласието на съавторите
• Работа с кореспонденцията след публикуване (напр. предоставяне на информация относно изследователски данни, методи и ресурси).

За целите на споразумението има само един кореспондиращ автор. Всички други автори, които не са кореспондиращи автори, се наричат „съавтори“.

Какви опции за лиценз се прилагат?

С това споразумение авторите имат избор между търговски (CC BY) или нетърговски (CC BY-NC-ND) лицензи. Изборът на лиценз зависи от избраното списание. Моля, разгледайте началната страница на списанието за конкретни подробности. Повече за видовете лицензи, можете да прочетете тук.

Какви видове статии обхваща споразумението?

Следните видове статии са част от това споразумение:

• Казуси
• Кратки сведения (Data in Brief е публикация, която предоставя начини на изследователите лесно да споделят и използват повторно наборите от данни, като публикуват статии с данни, които описват подробно данните, улеснявайки възпроизводимостта и правят данните, които често са заровени в допълнителни материали, по-лесни за намиране    
• Пълнотекстови статии
• Оригинална софтуерна публикация
• Практически насоки
• Протоколи
• Обзорни статии
• Репликационно изследване (Репликационното изследване включва повтаряне на изследване, използвайки същите методи, но с различни субекти и експериментатори)
• Кратки съобщения
• Кратки анкети
• Видео статии

Процес

Как протича процесът публикуване?

Процесът на публикуване по споразумението е лесен:

1. Стъпка 1 – След като списанието приеме Вашата статия, ще получите имейл,съдържащ връзка към „post acceptance author journey”.
2. Стъпка 2 – Ще бъдете помолени да прегледате Вашата принадлежност и информация за финансирането. Въз основа на тази информация ще видите персонализирани опции за публикуване, включително опцията за публикуване, съгласно споразумението.
3. Стъпка 3 – Ще потвърдите избора си за публикуване и ще завършите кандидатстването след приемане.
4. Стъпка 4 – Вашата институция ще потвърди дали отговаряте на условията за споразумението.
5. Стъпка 5 – Вие и Вашите съавтори ще получите имейл, за да потвърдите, че таксите за публикуване (APC) ще бъде обхванати от споразумението.

Трябва да се има в предвид, че броят на таксите за публикуване на статия (APC), включени в споразумението, е фиксиран и ще бъде разпределен въз основа на датата на приемане на публикациите. По време на процеса на кандидатстване, системата ще Ви представи персонализирани опции за публикуване, включително за всяко споразумение или оферта, за които да отговаряте на условията. Можете да посочите избора си за публикуване по време на изпращането, но от Вас не се изисква да финализирате избора си преди приемането.

Подробна информация, можете да получите тук.

Kак се индексират книги в Scopus?

Базата данни Scopus включва и индексира и монографии. В момента те са над 234 хиляди, които се приемат на базата на реномето на научното издателство. Такa, че индексирането на книги може да стане само чрез научно или университетското издᴀтᴇлᴄтʙᴏ, което е преминало през оценка от Scopus. 

Предметните области на книгите/сборниците трябва да са с фокус върху социалните науки и изкуствата и хуманитарните науки (A&H), но също така и в областта на науката, технологиите и медицината (STM). 

Видовете материали са: монографии, редактирани томове, основни справочници, учебници на ниво магистър и доктор. Не се приемат: дисертации, учебници на ниво бакалавър, атласи, годишници, биографии, научно-популярни книги, ръководства и др. 

Подборът се оценява на базата престижа на издателя. На одобрените издатели ще бъдат включени всички книги, отговарящи на критериите за подбор. Повече на https://www.elsevier.com/solutions/scopus/how-scopus-works/content/content-policy-and-selection.
Издателите могат да предложат своите книги за включване в Scopus чрез формуляра: Scopus Books Suggestion на: https://www.elsevier.com/solutions/scopus/forms/publisher-books-suggestion.
Книгите/сборниците ще бъдат разглеждани, само ако отговарят на следните минимални критерии: 

- Всички книги трябва да имат ISBN номера; 

- Да са налични в цифров формат (PDF или xml); 

- Метаданните трябва да бъдат в ONIX или MARC (консултирайте се с Вашата библиотека);

- Метаданните трябва да съдържат кодове на BIC или BISAC; 

- Цялото съдържание на книгите трябва да е на английски език.
Поединични заглавия не се приемат, тъй като записите се включват след анализ на престижа на издателството и възможността му да гарантира качествено научно резензиране.

Достъп до архивната колекция от над 100 списания в областта на материалознанието в ScienceDirect

 

Българските учени имат достъп до архивната колекция от над 100 списания в областта на материалознанието, със съдържание от 1946 до 2004 г., предоставени от Министерството на образованието и науката на Република България, посредством платформата ScienceDirect.
Предимствата за изследователите са:

• Достъп до базисни факти и новаторски публикации, които влияят на днешната и утрешната научноизследователска дейност
• Отличен инструмент за подкрепа на преподаването и научните изследвания
• Ефективен и спестяващ време достъп до научна информация на една платформа
• Връзки към цитати и други сходни и препоръчителни материали.

Отворете още днес архивите на повече от 100 високорейтингови списания, като сп. Polymer, Journal of Colloid and Interface Science, Journal of Non-Crystalline Solids, Corrosion Science, Thin Solid Films, Solid State Ionics и много други, в които големите имена на българската наука публикуват своите световно признати изследвания.

И по-старата информация има значение, когато заставате на раменете на гиганти.

 

Какво се разбира под бази данни с реферирани източници?

 

Един от често задаваните напоследък въпроси е какво представляват базите данни с реферирани източници?

Базите данни са колекции от свързани данни в конкретна предметна област, организирани по начин, който позволява лесното им преглеждане, търсене и извличане.

 Когато говорим за база данни от ресурси, се разбира колекция от електронни списания и статиите в тях, книги, материали от конференции,  дисертации, статистически данни и друга информация в електронен вид.

 

В базите данни с реферирани източници, периодичните издания са преминали през процес на оценка по определени критерии, преди да бъдат включени. Това са списания със научно съдържаниие, проверено, преди да се публикува от експерти в съответната научна област, т. е. преминали през процеса на рецензиране/рефериране. Следователно, включените в такава база данни са рецензирани/реферирани периодични издания, за разлика от базите данни, които включват популярни издания. Материалите в тези научни издания са написани от авторитетни автори, учени или експерти в своята област.

 

Наукометричните бази данни са бази данни с библиографска информация, но освен автор, заглавие на публикацията, източник и резюме е включена и използваната литература, или кой къде, кога цитира и това е разликата с другите бази данни. Такива бази данни са Scopus, Web of Science и Google Scholar. Първите две се организират на базата на човешка намеса и алгоритми, последната е само алгоритми, поради което качеството на съдържанието може да е ненадеждно.  Така  събраната цитатна информация се разпределя към профилите на автори и институции и по списания, с цел анализ.  Затова, когато се прави оценка на автори, списания и институции, когато се изготвят класации и разпределят средства, се използват сигурни източници на данни.

Какво е научна статия?

Много често преподавателите и научните Ви ръководители Ви препоръчват да използвате научна литература? Но какво представлява научната литература?

Научните статии се публикуват в списания и материали от конференции с рецензирани материали, т. е. такива, които минават през  строг процес на оценка/рецензиране, преди да бъдат приети за публикуване. Следователно, названието за научни статии се използва за рецензирани материали.  Тези статии имат специфична структура и целта им е да публикуват принос в науката.  В научните списания няма рекламна и търговска информация.

Затова, ако възнамерявате да пишете научна статия или книга по определена тема, Вие използвате натрупаните научни изследвания  до този момент.  Логично е да се позовете на достоверни,  надеждни и точни източници. И ето няколко важни въпроси, които следва да си зададете:

1. Кой е написал публикацията? Важно е да научите повече за автора. Дали това е журналист или е учен, който е изследвал темата в продължение на години. Има ли причина да вярвате, че този човек знае много по темата? А ако статията няма автор? Ще се доверите ли на такава информация?
2. Кой е редактор? Всеки може да постави името си в уеб страница като редактор.  Но какви са неговите пълномощия? Дали е човек,  който форматира текста и отсява спама или е част от групата от експерти в предметната област, които  оценяват изследването дали е вярно и логично написано?
3. Кой чете статията? Академично писане е трудно за четене;  то изисква да имате познания по темата и да разсъждавате.  Популярните публикации са предназначени да се четат от всеки, независимо от неговите познания.  Друг съществен въпрос  е къде откривате публикацията: дали в списание, което само специалистите четат или в уебсайт с разширение .com?
4. Защо е написана публикацията? Дали за да се продадат повече копия на списанието или тя цели да информира за напредък в науката?

Други въпроси, които можете да си зададете, ако все още не сте сигурни за източниците си са:

1. Актуална /остаряла ли е информацията?
2. Авторът цитира ли източниците си?
3. Колко е дълга статията?
4. Дали е структурирана (с резюме, въведение, изложение, заключение, библиография)?
5. Изображенията  в  текста  просто привличат  вниманието или онагледяват научна информация?

Използвана литература:

https://libraries.indiana.edu/sites/default/files/Is_It_Scholarly.pdf

Новото разширено търсене в ScienceDirect

Новото разширено търсене предлага отворен дизайн, който Ви позволява да посочите една или повече части от информацията (напр. ключови думи, автори, дати и т.н.), за да намерите  публикации  в ScienceDirect. Можете лесно да създадете заявка и като използвате  булеви оператори в търсенето си.  Вижте повече в три минутното видео.

Имайте впредвид, че достъпът в базата данни е само за документи от последните пет години.

Имате достъп и до 250000 статии на отворен достъп, публикувани от издателството.

Престиж на българските научни списания в Scopus

Статистиката за престижа/ранга на българските научни списания е за 2016 г. и използва публично достъпния портал Scimago Journal&Country Rank, с данни на наукометричната база данни Scopus. Общо 48 научни списания са включени в класацията.

С най-висок ранг (SJR) за 2016 г. от българските научни списания, индексирани в Scopus са списанията: MycoKeys - с ранг 1.148 и Nature Conservation - 1.041.  С най-висок h-index са списанията: ZooKeys - съответно 26 и Applied Mathematical Sciences - 25. Най-много статии/документи за годината е публикувало списание ZooKeys - 581. То е и списанието с най-много пристатийна цитирана литература  – общо 25827 документа. Класацията за най-много получени цитати на статиите си за 2016 г. води сп. Applied Mathematical Sciences – общо получени 2090 цитата.

От списанията на БАН, най-добре се представя сп. Acta Zoologica Bulgarica и Journal of Geometry and Symmetry in Physics, а от списанията на Аграрната академия - Bulgarian Journal of Agricultural Science.

От списанията на висшите учебни заведения, водещи са European Journal of Tourism Research на ВУМ, Варна; Journal of Chemical Technology and Metallurgy на ХТМУ и Folia Medica на МУ, Пловдив.

България присъства в Scopus (до 2016 г. вкл.) с общо 64425 документа и това я нарежда на 53-то място в света по брой научни документи. Общо цитатите им са 632 хил. H-индексът е 205, като средният брой цитирани документи в статия е 9,5 документа.


  

Другите ни индикатори са в областта на средния спектър измежду източноевропейските държави.


Източник: Scimago Journal & Country Ranк http://www.scimagojr.com/journalrank.php по данни на Scopus.

Кога една научна статия се изтегля/отхвърля?

Кога една научна статия се изтегля/отхвърля? Указания на Комисията по етика на публикуване (COPE)

Предварителна оценка на списание в Scopus

За редакторите, които възнамеряват да предложат за индексиране български научно списание в наукометричната база данни Scopus прилагаме форма за предварителна оценка. След попълването и, получавате отговор дали сте изпълнили критериите за включване в Scopus и препоръки от издателя. Информацията е предварителна и не замества електронната форма за кандидатстване.

SciVal Experts - база данни за български учени, извън България

 

"Български учени, работещи извън България" (SciVal Experts) e платформа на МОН,  разработена в сътрудничество с Elsevier. Тя предоставя информация за български учени, работещи извън България, с описание на тяхната експертиза, публикации, издания, в които са публикували и научни мрежи, с които са свързани. Базата данни дава възможност да се стимулира сътрудничество на международно ниво и се осигурява шанс за коопериране по проекти. В  базата данни са интегрирани профилите на около 250 научни работници с над 18 000 публикации. Предстои преместване  на базата на новата платформа PURE. 

Сродни статии в ScienceDirect

Сродни статии (Related Articles) по определена тема е една от най-ценните функции на  ScienceDirect. При достъп до пълния текст на статията в базата данни на потребителя се препоръчват статии със същите ключови думи. Предлаганите статии  гарантират, че няма да бъдат пропуснати ценни научни изследвания в областта, в която се търси. Свързаните статии се показват от дясната страна,  по ненатрапчив начин, на ниво статия. Системата подбира и предлага 15 свързани статии, като показва само 3 статии.  Свързаните статии са в PDF формат и ако потребителят има  достъп може да ги види в пълен текст. 

Списания по химия

Знаете ли, че базата данни ScienceDirect предоставя  достъп до 131  заглавия  списания в пълен текст в областта на  химията и 110  заглавия  в областта на химичното инженерство. Между тях са издания с висок импакт фактор като:

• Nano Today 17.679
• Current Opinion in Biotechnology  7,860
• Biomaterials 7,604
• APPLIED CATALYSIS B-ENVIRONMENTAL 5.825
• Journal of Catalysis 5,787
• APPLIED ENERGY 4,781
• JOURNAL OF MEMBRANE SCIENCE 4,093
• ULTRASONICS SONOCHEMISTRY 3,516
• CHEMICAL ENGINEERING JOURNAL 3,473.

(Посочените стойности на импакт фактора са за 2012 г.)

Научни списания на отворен достъп

Знаете ли, че над 1200 заглавия на издателство Elsevier са на отворен достъп?  При списанията на отворен достъп е обърнат публикационния модел; авторът или институцията в която работи автора, поема разходите за публикуване, за да могат потребителите да четат статиите безплатно. Със ембарго (закъснение) са 70 заглавия на издателството (вкл. сп.  Cell).  Някои от изданията са на т. нар. Green OA (Pre Print). Вижте последно добавените рецензирани научни списания на отворен достъп, които можете да четете през ScienceDirect.
Applied & Translational Genomics
Cell Reports
FEBS Open Bio
Gynecologic Oncology Case Reports
International Journal for Parasitology: Drugs and Drug resistance
International Journal of Surgery Case Reports
Medical Mycology Case Reports
Physics of the Dark Universe
Redox Biology
Results in Immunology
Results in Pharma Sciences
Results in Physics
Trials in Vaccinology.

Българските статии в SCOPUS

За 2012 година в  библиографската и наукометрична база данни  SCOPUS са публикувани рекорден досега брой статии и материали от конференции от български автори - 3481. Това е доказателство, че българските учени и публикации стават все по-видими за световната научна общност.  Вижте научната продукция по брой и години в SCOPUS.