Показват се публикациите с етикет импакт. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет импакт. Показване на всички публикации

23 ноември 2017 г.

Как да прегледате авторовия си профил в Scopus?

Дори и да нямате оторизиран достъп до Scopus, Вие можете да прегледате авторовия си профил в Preview опцията. Как да стане това?
1. Отивате на www.scopus.com


2. Кликвате на Check out your free author profile!
3. Търсите по фамилното и първото име на автора и/или принадлежност към институция.
4. Виждате общата информация и брой статии, брой цитати, h-индекс и последните добавени в Scopus статии на автора.

4 ноември 2016 г.

2900 документи за 2016 г., публикувани от български автори са в базата данни Scopus досега


2900 документи за 2016 г. са публикувани от български автори  в базата данни Scopus досега. Най-много са документите в областите физика и астрономия, следвани от медицина, инженерни науки и химия. 2060 са статиите и около 500 са материалите от конференции. Учените Пламен Яйджиев и Мирчо Родозов от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН и Леандър Литов от СУ са всред най-продуктивните автори.

7 декември 2014 г.

Oбновяване на Scopus. Импакт на публикация

В началото на м. декември Scopus реализира две важни промени. Заглавната страница на Scopus е обновена, за да се повиши оперативната съвместимост със SciVal, аналитичен продукт на Elsevier. Добавен е и новия наукометричен показател - импакт на публикация - Impact per Publication (IPP). Той е досега съществуващ компонент при изчисляването на SNIP (Source Normalized Impact per Paper) и отчита цитатите на статиите, публикувани в научното списание, но не взема впредвид предметната му област. Този индикатор си прилича с импакт фактора, който използва двугодишен прозорец за цитиране, вместо три години, както е при IPP. Вижте формулата за изчисление (за 2013 г.) и прочетете повече за него на journalmetrics.com.
 
Индикаторът е публикуван в  нов таб на страницата на съответното списание и позволява на учените и библиотекарите по-добре да сравняват и оценяват научните списания.

2 февруари 2014 г.

Подобрен дизайн и функции в базите данни

Днес, когато отворите базите данни ScienceDirect и Scopus, ще се запознаете с новия им интерфейс. Освен променения и олекотен изглед, в Scopus е улеснен експорта на документи към Mendeley. Обновен дизайн имат страниците на автора (Author) и на институцията (Affiliation), като работата по тях продължава.
В ScienceDirect ще забележите директния достъп до ресурсите по дисциплини, като преглежането по формат e отделно за книги и за списания. По различен начин е организирано филтрирането. Разширеното търсене (Advanced search) и експертното търсене (Expert search) са запазили своя изглед. За да се запознаете с промените, разгледайте новите онлайн ръководства (tutorials) в секцията за помощ.

6 октомври 2013 г.

Научните компетенции на институциите в България

На сайта на МОН са публикувани резултатите за научните компетенции на институциите в България, осъществени със наукометричната система SciVal Spotlight (SCOPUS 2001-2012).  Можете да се запознаете с резултатите по научни организации, области на знанието, автори и т.н.

18 май 2013 г.

Онлайн система за публикуване в ScienceDirect

Този пост е отговор на въпросите за възможностите за публикуване от български автори в научните списания с висок научен престиж, влючени в базата данни ScienceDirect. Всяка година  издателство Elsevier публикува 250 000 научни статии и защо Вашата статия да не е една от тях и получи международна видимост?
Издателството е създало специална онлайн система за предлагане на ръкописи за публикуване в базата данни ScienceDirect. Тя позволява всички етапи от процеса по приемането на статията за публикуване да са видими след съответната регистрация на автора в системата на издателя. Основната информация е публикувана на страницата за автори  и отговаря на въпроси свързани с: регистрацията в системата, подаването на ръкописа, изискванията за формата на резюмето, ключови думи и предметизиране, качването на файлове, проверка на статуса на ръкописа и начините за редакция и връщане на ръкописи. Ето и документ за справка за основните неща,  които следва да проверите, преди да изпратите Вашата статия на издателя. Внимание е отделено на правата и задълженията на автора и политиката за авторско право. Другата възможност за предложения на статии е от началната страница на ScienceDirect, чрез преглеждане на списанията, да се отиде на страницата на съответното списание и от там от връзката за предлагане на статия (submit paper)  авторите да предложат ръкописа и се запознаят със специфичните изисквания за публикуване на съответната редакционна колегия.

12 май 2013 г.

Форми за обратна връзка със Scopus

Като най-голямата библиографска бази данни на научно съдържание в света Scopus държи да предоставя проверена информация. И тъй като процесите са автоматизирани, и винаги са възможни грешки, на потребителите са предоставени няколко онлайн формуляра за обратна връзка. Използвайте списъка по-долу за да определите коя форма трябва попълните. Така Вашите искания за корекции ще бъдат насочени към съответния отдел и ще получите на имейла си последващо съобщение с  уникален номер на Вашата заявка.

1. Един от най-често срещаните проблеми е свързан с корекция в профила на учения в базата данни. Ако желаете да направите промяна в профила Ви на автор (напр. сливане или разделяне на профили на автори, добавяне към профила на пропуснати статии и т. н.), моля, използвайте автоматизираната форма за автори (Wizard Feedback). Не използвайте тази форма за коригиране на цитирания.

2. Ако  искате да съобщите за липсващо/изчезнало съдържание от списания и продължаващи издания, които вече са индексирани  в Scopus (т.е. дадена  статия отговаря на политиката на покритие в Scopus, но не се появява), можете да използвате формата за липсващо съдържание.

3. Ако  желаете да съобщите за корекция на данните (напр. името на автор или заглавие на списание е сгрешено), използвайте формата за коригиране на данни.

4. Ако искате да съобщите за корекция в цитиранията (смятате, че броят на посочените цитати на  конкретна статия са по-малко от очакваното), използвайте формата за коригиране на цитати.

Ако всички тези форми не съвпадат с Вашите искания, то винаги можете да използвате формата за контакти в долната част на всяка страница в Scopus или чата в реално време. Имайте впредвид, че корекцията на информацията отнема от 3 до 5 седмици, в зависимост от проблема.

20 април 2013 г.

Как да използваме Scopus за изчисляване на h-индексa на учените

Индексът на Хирш бързо натрупва влияние като инструмент за измерване на научноизследователската работата на учените. Ето защо е важно да  се познава същността му. През 2005 г.  проф. Хирш - учен от Университета в Сан Диего, Калифорния публикува своята  формула за измерване на постигнатите резултати, както следва:
Ученият притежава съответен индекс h, ако h е броя на неговите брой статии NP (number of papers), които имат  поне h цитирания всяка и другите имат по малко цитирания всяка (NP – h).
Aко между публикациите на даден автор могат да се намерят x = 1, 2, 3, …публикации, всяка от които има x и повече цитати, тогава h-индексът на този учен ще се дава с числото x. h-index=3, например, означава, че между множеството публикации на дадения автор са намерени 3, всяка от които има най-малко 3 цитата.

Тълкуването на показателя може да бъде особено предизвикателство, като се има появата на нови наукометрични показатели, основани на ефективността на научните изследвания и техните практически приложения. H-индексът има положителен резултат върху авторите. Вместо да разчитат на индикатори, приложени към списанията, в които публикуват, авторите могат да представят h-индекс - показател, който се основава на тяхната научна продукция. Трябва да се има впредвид, че индексът на Хирш е предназначен да класира учените в сравнение с техните колеги, но в същите предметни области. H-индексът не трябва да се разглежда изолирано от останалите показатели за наукометрична оценка. Той има качеството да прогнозира бъдещи научни постижения. Проф. Х. Хирш споделя, че h-индекса "може да бъде използван в академичните среди за наемане на кадри и за разпределяне на ресурсите за научноизследователска дейност". Вече е практика изследователите да цитират h-индексите си на своите интернет страници и в своите aвтобиографии.
  
Scopus подпомага изчислението на показателя  със своето почти цялостно покритие на излизащата научната литература (включително 18 500 научни реферирани списания). Авторите могат да видят този показател в личния си профил, където е изчислен на базата на включените цитати. Предложени са възможности за изчисление с или без себецитиране и за определен период от време. Графично индексът може да бъде показан на чрез инструмента Author Evaluator.