Дори и да нямате оторизиран достъп до Scopus, Вие можете да прегледате авторовия си профил в Preview опцията. Как да стане това?
1. Отивате на www.scopus.com
2. Кликвате на Check out your free author profile!
3. Търсите по фамилното и първото име на автора и/или принадлежност към институция.
4. Виждате общата информация и брой статии, брой цитати, h-индекс и последните добавени в Scopus статии на автора.
Показват се публикациите с етикет импакт. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет импакт. Показване на всички публикации
23 ноември 2017 г.
4 ноември 2016 г.
2900 документи за 2016 г., публикувани от български автори са в базата данни Scopus досега
2900 документи за 2016 г. са публикувани от български автори в базата данни Scopus досега. Най-много са документите в областите физика и астрономия, следвани от медицина, инженерни науки и химия. 2060 са статиите и около 500 са материалите от конференции. Учените Пламен Яйджиев и Мирчо Родозов от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН и Леандър Литов от СУ са всред най-продуктивните автори.
21 октомври 2016 г.
7 декември 2014 г.
Oбновяване на Scopus. Импакт на публикация
В началото на м. декември Scopus реализира две важни промени. Заглавната страница на Scopus е обновена, за да се повиши оперативната съвместимост със SciVal, аналитичен продукт на Elsevier. Добавен е и новия наукометричен показател - импакт на публикация - Impact per Publication (IPP). Той е досега съществуващ компонент при изчисляването на SNIP (Source Normalized Impact per Paper) и отчита цитатите на статиите, публикувани в научното списание, но не взема впредвид предметната му област. Този индикатор си прилича с импакт фактора, който използва двугодишен прозорец за цитиране, вместо три години, както е при IPP. Вижте формулата за изчисление (за 2013 г.) и прочетете повече за него на journalmetrics.com.
Индикаторът е публикуван в нов таб на страницата на съответното списание и позволява на учените и библиотекарите по-добре да сравняват и оценяват научните списания.
2 февруари 2014 г.
Подобрен дизайн и функции в базите данни
Днес, когато отворите базите данни ScienceDirect и Scopus, ще се запознаете с новия им интерфейс. Освен променения и олекотен изглед, в Scopus е улеснен експорта на документи към Mendeley. Обновен дизайн имат страниците на автора (Author) и на институцията (Affiliation), като работата по тях продължава.
В ScienceDirect ще забележите директния достъп до ресурсите по дисциплини, като преглежането по формат e отделно за книги и за списания. По различен начин е организирано филтрирането. Разширеното търсене (Advanced search) и експертното търсене (Expert search) са запазили своя изглед. За да се запознаете с промените, разгледайте новите онлайн ръководства (tutorials) в секцията за помощ.
6 октомври 2013 г.
Научните компетенции на институциите в България
18 май 2013 г.
Онлайн система за публикуване в ScienceDirect
Този пост е отговор на въпросите за възможностите за публикуване от български автори в научните списания с висок научен престиж, влючени в базата данни ScienceDirect. Всяка година издателство Elsevier публикува 250 000 научни статии и защо Вашата статия да не е една от тях и получи международна видимост?
Издателството е създало специална онлайн система за предлагане на ръкописи за публикуване в базата данни ScienceDirect. Тя позволява всички етапи от процеса по приемането на статията за публикуване да са видими след съответната регистрация на автора в системата на издателя. Основната информация е публикувана на страницата за автори и отговаря на въпроси свързани с: регистрацията в системата, подаването на ръкописа, изискванията за формата на резюмето, ключови думи и предметизиране, качването на файлове, проверка на статуса на ръкописа и начините за редакция и връщане на ръкописи. Ето и документ за справка за основните неща, които следва да проверите, преди да изпратите Вашата статия на издателя. Внимание е отделено на правата и задълженията на автора и политиката за авторско право. Другата възможност за предложения на статии е от началната страница на ScienceDirect, чрез преглеждане на списанията, да се отиде на страницата на съответното списание и от там от връзката за предлагане на статия (submit paper) авторите да предложат ръкописа и се запознаят със специфичните изисквания за публикуване на съответната редакционна колегия.
12 май 2013 г.
Форми за обратна връзка със Scopus
Като най-голямата библиографска бази данни на научно съдържание в света Scopus държи да предоставя проверена информация. И тъй като процесите са автоматизирани, и винаги са възможни грешки, на потребителите са предоставени няколко онлайн формуляра за обратна връзка. Използвайте списъка по-долу за да определите коя форма трябва попълните. Така Вашите искания за корекции ще бъдат насочени към съответния отдел и ще получите на имейла си последващо съобщение с уникален номер на Вашата заявка.
1. Един от най-често срещаните проблеми е свързан с корекция в профила на учения в базата данни. Ако желаете да направите промяна в профила Ви на автор (напр. сливане или разделяне на профили на автори, добавяне към профила на пропуснати статии и т. н.), моля, използвайте автоматизираната форма за автори (Wizard Feedback). Не използвайте тази форма за коригиране на цитирания.
3. Ако желаете да съобщите за корекция на данните (напр. името на автор или заглавие на списание е сгрешено), използвайте формата за коригиране на данни.
4. Ако искате да съобщите за корекция в цитиранията (смятате, че броят на посочените цитати на конкретна статия са по-малко от очакваното), използвайте формата за коригиране на цитати.
Ако всички тези форми не съвпадат с Вашите искания, то винаги можете да използвате формата за контакти в долната част на всяка страница в Scopus или чата в реално време. Имайте впредвид, че корекцията на информацията отнема от 3 до 5 седмици, в зависимост от проблема.
20 април 2013 г.
Как да използваме Scopus за изчисляване на h-индексa на учените
Индексът на Хирш бързо натрупва влияние като инструмент за измерване на научноизследователската работата на учените. Ето защо е важно да се познава същността му. През 2005 г. проф. Хирш - учен от Университета в Сан Диего, Калифорния публикува своята формула за измерване на постигнатите резултати, както следва:
Ученият притежава съответен индекс h, ако h е броя на неговите брой статии NP (number of papers), които имат поне h цитирания всяка и другите имат по малко цитирания всяка (NP – h).
Aко между публикациите на даден автор могат да се намерят x = 1, 2, 3, …публикации, всяка от които има x и повече цитати, тогава h-индексът на този учен ще се дава с числото x. h-index=3, например, означава, че между множеството публикации на дадения автор са намерени 3, всяка от които има най-малко 3 цитата.
Тълкуването на показателя може да бъде особено предизвикателство, като се има появата на нови наукометрични показатели, основани на ефективността на научните изследвания и техните практически приложения. H-индексът има положителен резултат върху авторите. Вместо да разчитат на индикатори, приложени към списанията, в които публикуват, авторите могат да представят h-индекс - показател, който се основава на тяхната научна продукция. Трябва да се има впредвид, че индексът на Хирш е предназначен да класира учените в сравнение с техните колеги, но в същите предметни области. H-индексът не трябва да се разглежда изолирано от останалите показатели за наукометрична оценка. Той има качеството да прогнозира бъдещи научни постижения. Проф. Х. Хирш споделя, че h-индекса "може да бъде използван в академичните среди за наемане на кадри и за разпределяне на ресурсите за научноизследователска дейност". Вече е практика изследователите да цитират h-индексите си на своите интернет страници и в своите aвтобиографии.
Тълкуването на показателя може да бъде особено предизвикателство, като се има появата на нови наукометрични показатели, основани на ефективността на научните изследвания и техните практически приложения. H-индексът има положителен резултат върху авторите. Вместо да разчитат на индикатори, приложени към списанията, в които публикуват, авторите могат да представят h-индекс - показател, който се основава на тяхната научна продукция. Трябва да се има впредвид, че индексът на Хирш е предназначен да класира учените в сравнение с техните колеги, но в същите предметни области. H-индексът не трябва да се разглежда изолирано от останалите показатели за наукометрична оценка. Той има качеството да прогнозира бъдещи научни постижения. Проф. Х. Хирш споделя, че h-индекса "може да бъде използван в академичните среди за наемане на кадри и за разпределяне на ресурсите за научноизследователска дейност". Вече е практика изследователите да цитират h-индексите си на своите интернет страници и в своите aвтобиографии.
Scopus подпомага изчислението на показателя със своето почти цялостно покритие на излизащата научната литература (включително 18 500 научни реферирани списания). Авторите могат да видят този показател в личния си профил, където е изчислен на базата на включените цитати. Предложени са възможности за изчисление с или без себецитиране и за определен период от време. Графично индексът може да бъде показан на чрез инструмента Author Evaluator.
Абонамент за:
Публикации (Atom)





