Излезе класацията на Станфордския университет за 2023 г.

Kласацията на Станфордския университет за 2023 г. за най-добрите 2 процента учени в света бе публикувана наскоро. В нея влизат и много български изследователи. 

Какво представлява тя?
Актуализираната мултидисциплинарна научна бази данни за автори със стандартизирани индикатори за цитиране (Updated science-wide author databases of standardized citation indicators) е публично достъпна база данни с най-цитираните учени, която предоставя стандартизирана информация за цитирания, h-индекс, коригиран hm-индекс за съавторство, цитати на статии в различни авторски позиции и индикатор c-score. Показани са отделни данни за цялата кариера на автора и отделно, за последната година. Дадени са показатели със и без самоцитиране и съотношение на цитирания към цитирани статии. Учените са класифицирани в 22 научни области и 174 подобласти според стандартната класификация Science-Metrix. Изчисленията са извършени на базата на всички авторски профили в Scopus - наукометрична база данни на Elsevier. Повече на:

https://elsevier.digitalcommonsdata.com/datasets/btchxktzyw/6

Новото разширено търсене в ScienceDirect

Новото разширено търсене предлага отворен дизайн, който Ви позволява да посочите една или повече части от информацията (напр. ключови думи, автори, дати и т.н.), за да намерите  публикации  в ScienceDirect. Можете лесно да създадете заявка и като използвате  булеви оператори в търсенето си.  Вижте повече в три минутното видео.

Имайте впредвид, че достъпът в базата данни е само за документи от последните пет години.

Имате достъп и до 250000 статии на отворен достъп, публикувани от издателството.

Достъпът до базите данни Scopus и ScienceDirect е възстановен

 

Достъпът до базите данни Scopus и ScienceDirect е възстановен за българските институции. Всички членове на академичната общност имат достъп до Scopus, достъпът до базата данни ScienceDirect е предоставен на базата на необходимостта и използването му. Това е постигнато чрез интензивните усилия на Министерството на образованието и науката и издателство Elsevier, за установяване на дългосрочно партньорство, което да предостави устойчив достъп на българските учени, преподаватели и библиотекари.

Предварителна оценка на списание в Scopus

За редакторите, които възнамеряват да предложат за индексиране български научно списание в наукометричната база данни Scopus прилагаме форма за предварителна оценка. След попълването и, получавате отговор дали сте изпълнили критериите за включване в Scopus и препоръки от издателя. Информацията е предварителна и не замества електронната форма за кандидатстване.

ScenceDirect - Иновативно съдържание

Пълнотекстова база данни с високо рейтингови научни списания http://www.sciencedirect.com

Съвети за търсене за по-ефективни научни изследвания: безплатен уебинар

Не пропускайте утрешния безплатен уебинар на ‪Scopus‬ "Съвети за търсене за по-ефективни научни изследвания" от 18 до 19 часа. Регистрация на: https://goo.gl/vUmmww

Подкрепете подписката за нов лиценз

Подкрепете подписката за нов лиценз на http://www.peticiq.com/sd_scopus

Как държавите около нас са решили въпроса с осигуряването на достъп до бази данни за научната общност?

Начините са чрез държавно или чрез споделено финансиране, вкл. от еврофондовете.

Румъния - Чрез Асоциацията на университетите и научните институти - ANELIS PLUS http://www.anelisplus.ro потребителите на информация имат достъп до 21 от най-големите научни бази данни. Финасирането първоначално е от еврофондовете и държавата, а сега 20 % се поема от институциите членки.

Гърция - Сдружението Hellenic Academic Libraries Link http://www.heal-link.gr се финасира от Европейските фондове и правителството на Гърция. В него членуват над 50 академични институции и учените имат достъп до 5 бази данни и други ресурси.

Турция - Консорциумът National Academic License for Electronic Resources (EKUAL) http://ekual.ulakbim.gov.tr/eng/ е академична мрежа, финансирана от държавата. Турция насърчава използването на висококачествени информационни услуги и изследователите имат достъп до 10 бази данни. Още един консорциум - ANATOLIAN UNIVERSITY LIBRARIES CONSORTIUM http://www.ankos.org.tr осигурява дигитални ресурси.

Сърбия - Консорциумът KoBSON http://kobson.nb.rs/kobson.82.html е подкрепен от Министерството на науката на Сърбия и осигурява достъп до различни бази данни.

Унгария - Сдружението Elektronikus Információszolgáltatás - http://eisz.mtak.hu/ подпомага академичните институции, неправителствените и здравни организации. Учените имат достъп до 21 бази данни. Финасирането е от държавата, еврофондовете и от институциите потребители.

Словения - Посредством консорциума CTK Slovenia http://www.ctk.uni-lj.si/zbirke над 30 научни институции използват над 20 бази данни, осигурени с държавно финансиране, а чрез COSEC - http://www.nuk.uni-lj.si/cosec , друг академичен консорциум, достъпът е до 9 бази данни при споделено финансиране.

Италия - Консорциумът CARE - Coordinamento per l’Accesso alle Risorse Elettroniche http://www.crui-risorselettroniche.it включва 79 библиотеки и е част от CRUI Association - Асоциация на ректорите. Достъпът до базите данни се осигурява от държавата.

Scopus и SciVal предоставят данните за световната класация на университетите

The Times of Higher Education (THE) и Elsevier ще си партнират, като Elsevier ще предоставя данните за реномираната Световна класация на университетите. В класирането ще продължат да се използват балансирани показатели за оценка на университетите във всички основни направления, вкл. научни изследвания, трансфер на знания, международно сътрудничество и уникалното - среда за преподаване. Данните за публикуваните научни изследвания ще бъдат изготвени на базата на Scopus - най-голямата библиографска база за рецензирани научни публикации в света. Така класацията, ще бъде в състояние да анализира изследователската дейност на много по-голям брой институции - включително институции от нововъзникващите икономики, които представляват все по-голяма част от научните изследвания. THE ще използва SciVal, аналитичен инструмент на Elsevier, с което ще се обновят показателите за ефективност на изследванията и анализите.
The Times of Higher Education и Elsevier започват и ежегодно проучване за академичната репутация. Това проучване ще предоставя данни за World University Rankings, за да се осигури най-подробна картина на водещите университети в света, оценени от тези, които най-добре разбират постиженията в преподаването и научноизследователската дейност: самите учени.
Данните, преди това събирани от Thomson Reuters, ще се обработват от екип от анализатори и ще подпомагат класациите THE World University Rankings, THE 100 Under 50, THE Asia Rankings и THE BRICS & Emerging Economies Rankings (от 2015 г.). 

Scopus разшири прозореца за изчисление на h-индекса до 1970

 Знаете ли че Scopus разшири прозореца за изчисление на h-индекса до 1970 г. назад, вместо до 1996 г., както беше досега. Възможно е учените Ви сега да имат по-висок  h-индекс. Проверете на страницата на автора чрез линка “Analyze author output”. Повече

Данни за финансиращите изследваниятa организации в SCOPUS

В SCOPUS можете да откривате данни за финансиращите организации в науката. Това става при използване на сложно търсене (Advanced Search) в следните области:
   FUND-SPONSOR Пълно име на финансиращата организация  
   FUND-ACR           Акроним  
   FUND-NO             Номер на финансирането
Опцията е възможна чрез FundRef, където издателите депозират стандартизираните имена на финансиращите организации.
Прилагам пример за търсене по FUND-SPONSOR (European Commission) и ограничаване за Bulgaria. От списъка с резултатите (42 бр.), като отворите съответния запис на статията, в секцията за признание, ще намерите конкретната информация.

Информационно рали подпомага българската научна общност

От 18 до 20 март 2014 г. ще се проведе първия етап от Информационното рали под надслов "Elsevier подпомага българската научна общност". Потребителите от БАН, СУ „Кл.Охридски” и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" ще се запознаят с новия интерфейс и функции на базите данни ScienceDirect и Scopus – достъпни за академичната общност по лиценз на МОН. Представители на издателя ще информират потребителите за колекциите от електронни книги на Elsevier, които вече наброяват 20000 заглавия, с базите данни: EMBASE, Reaxys и Engineering Village. Ще бъде акцентирано и на Менделей - свободна социална платформа за учени с функционалност на база данни и на софтуер за библиографски мениджмънт. Обученията ще се проведат на български и английски езици. За подробности се свържете с библиотеките домакини.

Десетте най-четени списания в ScienceDirect

За шеста поредна година българската научна общност има достъп до пълнотекстовата база данни ScienceDirect по лиценз на МОН. Така българските потребители имат достъп до високорейтингови научни списания в различни области на знанието. Вижте информация за поведението на читателите, използвали   ScienceDirect през миналата година. Статистиката показва, че десетте най-четени списания в пълнотекстовата база данни са:

1. Journal of Business Research
2. Marine Chemistry
3. Journal of Solid State Chemistry
4. Sensors and Actuators B: Chemical
5. Spectrochimica Acta Part A: Molecular and Biomolecular Spectroscopy
6. Advances in Colloid and Interface Science
7. Acta Mathematica Scientia
8. Acta Materialia
9. Plant Science
10. Computer-Aided Design

Подреждането е на базата на броя свалени статии. Прави впечатление интердисциплинарния характер  на четените списания. Най-много са прочетените статии през месеците април и октомври. Предпочитаното търсене е Quick Search, следвано от Federated (чрез НАБИС). Най-много са използваните статии, публикувани през 2010 г.   Потребителите предпочитат да получават сигнална информация (alerts) на ниво периодично издание и  по тема. Функциите, които също са използвани са  Document preview, както и разглеждането на сходни статии (Related article list). Статиите се използват в PDF и HTML формат, като има сваляни научни статии в ePub формат (за мобилни устройства).

Естествено е научните работници от БАН да са най-големия потребител на базата данни и тази година, следвани от учените от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" и Медицинския университет в София. С най-голям годишен ръст на използвани документи са учените от Медицинския университет в Пловдив, Химико-технологичния университет в София и Шуменския университет "Епископ К. Преславски".

Измамите в медицинските изследвания и практикa

Излезе книжката за месец септември на Research Trends -  онлайн бюлетин в областта на научните изследвания. Всред публикациите внимание привлича статията на Стивън Шийрорен "Шарлатани и подражатели: измамите в медицинските изследвания". Злоупотреби могат да бъдат забелелязани в много области на научната дейност, но може би най-проблемните са в областта на медицината, където резултатите от проучванията често влияят пряко върху здравните политики, и в по-широк план, на състоянието на пациентите. Измамата се определя като умишлено недобросъвестно поведение с цел лична изгода. Някои автори посочват, че когато става дума за научни изследвания е трудно да се направи разграничение между измами и грешки, причинени от недоразумения или некомпетентност. Грешките могат да са в резултат на неправилно планиране на проучването, неадекватно поведение по време на научните изследвания или предубедено тълкуване на резултатите. Статията представя първо кратък преглед на различните видове изследвания с нарушения и защо тези нарушения се извършват. Втората половина се фокусира върху последиците от нарушенията и какво може да се направи срещу това явление. Вижте цялата статия.

Ново списание - The Lancet Diabetes & Endocrinology

Престижното медицинско списание The Lancet увеличи групата си от списания с още едно, в областта на диабета и ендокринологията. The Lancet Diabetes&Endocrinology ще покрива теми като диабет, ендокринология и обмяна на веществата. То ще продължи традицията на групата на The Lancet да публикува материали с влияние върху медицинската наука и практика. Списанието ще излиза всеки месец и ще съдържа оригинални изследвания, прегледи, коментари и новини. The Lancet Diabetes&Endocrinology е рецензирано научно списание. Потребителите от научните и академичните среди могат да прочетат материалите в първия брой на изданието в ScienceDirect.

Най-четени научни списания

Mесец юли постави своеобразен рекорд в използването на научни списания в базата данни Science Direct. Това е месецът през който са свалени най-много пълнотекстови статии и са прочетени най-много страници онлайн. Лятото е времето за учените, когато не преподават и имат възможност да подготвят научните си публикации. Вижте кои са най-четените онлайн списания от българските потребители.

1. Journal of Chromatography B
2. Electric Power Systems Research
3. Chemical Geology
4. Precambrian Research
5. Journal of Ethnopharmacology
6. Global Environmental Change
7. Gondwana Research
8. Applied Surface Science
9. International Journal of Electrical Power&Energy Systems
10. Journal of Colloid and Interface Science
11. Chaos, Solitons&Fractials

Аудио слайдове в ScienceDirect

Можете да се възползвате от новата безплатна услуга за автори и читатели - AudioSlides. Това са кратки презентации под формата на уеб кастове, които са вложени в съдържанието на статиите в ScienceDirect. Този нов формат предлага възможност на авторите да обяснят научните изследвания със свои  думи. Предимствата са:

∙ Дава на читателите резюме и допълнителни насоки за по-лесно усвояване

∙ Презентациите са свободно достъпни в ScienceDirect под лиценз за свободен достъп

∙ Използва се уеб сайт, с който лесно създавате презентации с аудио запис

Ако сте автор, за да се възползвате от услугата,  при Вашата следваща статия, приета за публикуване ще получите покана по имейл за да създадете аудио презентация. Този имейл съдържа връзка за да се регистрирате в AudioSlides Authoring Environment и да започнете веднага работа. Вижте последните аудио презентации.

Списания по химия

Знаете ли, че базата данни ScienceDirect предоставя  достъп до 131  заглавия  списания в пълен текст в областта на  химията и 110  заглавия  в областта на химичното инженерство. Между тях са издания с висок импакт фактор като:

• Nano Today 17.679
• Current Opinion in Biotechnology  7,860
• Biomaterials 7,604
• APPLIED CATALYSIS B-ENVIRONMENTAL 5.825
• Journal of Catalysis 5,787
• APPLIED ENERGY 4,781
• JOURNAL OF MEMBRANE SCIENCE 4,093
• ULTRASONICS SONOCHEMISTRY 3,516
• CHEMICAL ENGINEERING JOURNAL 3,473.

(Посочените стойности на импакт фактора са за 2012 г.)

Конкурси на фондация "Елзевир" за 2013 г. за насърчаване на жените-учени и за иновативни проекти в библиотеките

24-ти юни е крайния срок за подаване на проектни предложения за насърчаване на равенството между половете във висшето образование и изграждане на капацитет на библиотеките в развиващите се страни. Наградените ще бъдат обявени през месец декември 2013 г. Фондацията предоставя една, две и тригодишни грантове от 5000 до 50 хиляди долара на година, на обща стойност 100000 долара. Фондация Елзевир (Elsevier Foundation) ще приема предложения до една страница от 6 Май до 24 юни на сайта си www.elsevierfoundation.org. Четиридесет одобрени кандидатури ще бъдат поканени да представят подробни предложения след 3 септември 2013 г.

Новата програма за учени подкрепя проекти, насочени към талантливи жени-учени в началото или средата на тяхната научна кариера, с цел постигнане на баланс между ангажиментите им в семействата и академичната им кариера. Безвъзмездните средства са за стипендии за насърчаване на институционалната научноизследователска дейност; застъпничество и политики за развитие на жените в науката; за посещения на конференции, важни за тяхната кариера; за подпомагане на грижите за децата,  за наставничество и изграждането на мрежи.

Програмата за библиотеките осигурява безвъзмездна помощ за подобряване на достъпа до научна, техническа и медицинска информация. За 2013 г. приоритетите са свързани с професионалното обучение на библиотекарите, в ролята им на застъпници в техните научно-изследователски екосистеми, за задълбочаване на връзката между достъпа до научни изследвания, образованието и въздействието на научните постижения върху здравето. Приоритетни ще са и проекти, които демонстрират резултати с мултиплициращ ефект.

Как да използваме Scopus за изчисляване на h-индексa на учените

Индексът на Хирш бързо натрупва влияние като инструмент за измерване на научноизследователската работата на учените. Ето защо е важно да  се познава същността му. През 2005 г.  проф. Хирш - учен от Университета в Сан Диего, Калифорния публикува своята  формула за измерване на постигнатите резултати, както следва:

Ученият притежава съответен индекс h, ако h е броя на неговите брой статии NP (number of papers), които имат  поне h цитирания всяка и другите имат по малко цитирания всяка (NP – h).

Aко между публикациите на даден автор могат да се намерят x = 1, 2, 3, …публикации, всяка от които има x и повече цитати, тогава h-индексът на този учен ще се дава с числото x. h-index=3, например, означава, че между множеството публикации на дадения автор са намерени 3, всяка от които има най-малко 3 цитата.

Тълкуването на показателя може да бъде особено предизвикателство, като се има появата на нови наукометрични показатели, основани на ефективността на научните изследвания и техните практически приложения. H-индексът има положителен резултат върху авторите. Вместо да разчитат на индикатори, приложени към списанията, в които публикуват, авторите могат да представят h-индекс - показател, който се основава на тяхната научна продукция. Трябва да се има впредвид, че индексът на Хирш е предназначен да класира учените в сравнение с техните колеги, но в същите предметни области. H-индексът не трябва да се разглежда изолирано от останалите показатели за наукометрична оценка. Той има качеството да прогнозира бъдещи научни постижения. Проф. Х. Хирш споделя, че h-индекса "може да бъде използван в академичните среди за наемане на кадри и за разпределяне на ресурсите за научноизследователска дейност". Вече е практика изследователите да цитират h-индексите си на своите интернет страници и в своите aвтобиографии.

  

Scopus подпомага изчислението на показателя  със своето почти цялостно покритие на излизащата научната литература (включително 18 500 научни реферирани списания). Авторите могат да видят този показател в личния си профил, където е изчислен на базата на включените цитати. Предложени са възможности за изчисление с или без себецитиране и за определен период от време. Графично индексът може да бъде показан на чрез инструмента Author Evaluator.