Нова серия есенно-зимни уебинари за базите данни на Elsevier - 2024

 

Подобрете своята научноизследователска и библиотечна работа и получете нови знания за изследователската информационна среда чрез новата серия есенно-зимни безплатни уебинари за базите данни на Elsevier на английски език. Следете графика за 2024 г.

ScienceDirect - 25 години научни изследвания и открития

Тази година, 2024 г., отбелязва крайъгълен камък в забележителната история на базата данни с научна информация ScienceDirect: честваме 25 години изследвания и открития.

Науката никога не е била по-актуална. Хората по света мечтаят за научни пробиви, които да придвижат обществото напред. ScienceDirect улеснява интердисциплинарните изследвания в рецензираните списания и книги, за да вдъхнови изследователските иновации и открития.

Базата данни расте:

• 634 хил. са новопубликуваните статии през 2023 г., ръст от 3%.
• 116 нови книги са добавени през 2023 г., ръст от 7%.
• Базата данни е с най-високо цитираното научно съдържание в сравнение с всички други издатели (FWCI 1.5) както на отворен достъп, така и за абонаментно съдържание (Източник: Scopus)
• 190 хил. са статиите на отворен достъп (OA), публикувани през 2023 г., или 23% увеличение на годишна база
• 30% от публикуваните статии са на отворен достъп - ОА
• Средно 62 са получените цитирания на книга, в сравнение със средното за индустрията 21. (Източник: Книги, индексирани в Scopus, 2018-2022 г.).
  




ScienceDirect е дом на надеждната рецензирана литература и е неразделна част от живота на научноизследователската общност

• 95% от изследователите в света използват ScienceDirect
• Статиите са с най-висок дял в списанията с висок FWCI (Източник: Scopus)
• Базата данни е в класацията на топ 200 платформи в интернет (Източник: Класация на Ahrefs, 2024 г.)
• Базата данни има общо 120 милиона месечни посещения, два пъти повече от последващия конкурент
• 55 милиона са уникалните посетители месечно
• 80 са прегледните статии в секунда

Запознайте се с историята на базата данни под формата на графика.

Научете повече за Scopus AI

Ако сте пропуснали уебинара за Scopus и изкуствения интелект (AI) интегриран в базата данни с научна информация, можете да изгледате записа, когато Ви е удобно. В уебинара:

• Ще получите отговори на често задаваните въпроси от библиотекари и изследователи относно инструментите на GenAI. 
• Ще откриете ключовите изводи от предишни уебинари за Scopus AI.
• Ще научите как да използвате GenAI, за да подкрепите Вашето изследване.

Гледайте записа на: http://spkl.io/61864he2C.

Обновен наръчник за базата данни Scopus

Scopus съчетава по уникален начин изчерпателна, експертно конструирана база данни с резюмета и цитати с обогатени данни и свързана научна литература в различни дисциплини.

Scopus открива подходящи и авторитетни научни изследвания, идентифицира експерти и предоставя достъп до надеждни данни, наукометрични показатели и аналитични инструменти. 

Бъдете уверени в напредъка си в научноизследователската или преподавателската си дейност и приоритети - всичко от една база данни.  Вижте повече в специалния пътеводител за Скопус. Достъп - чрез МОН.

Каква е разликата между цитиране, рецензиране и индексиране на списание?

Flickr, CC

Един от най-често задаваните въпроси от потребителите за Scopus e за разликата между цитиране, рецензиране и индексиране на списание. Ето накратко разликите:

Цитирането е процеса на предоставяне на библиографски сведения за използван източник в документ, които го идентифицират. Цитират се различни източници: статии, книги, материали от конференция и т. н. Цитатите на едно списание - това са всички получени цитати (независимо къде и кога) на статиите в това списание. В Скопус има опция, на страницата на списанието, за броя получени цитати със и без самоцитиране и за определен хронологичен период.

Рецензиране (рефериране) или peer review - това е процесa на предварителна редакционна оценка на материалите за допускане за публикуване или рецензиране от специалисти в съответната област. Проверяват се фактите, методите на изследването, научен принос и др., за да бъде допусната съответната статия за публикуване в списанието. Научните списания в които се прилага такъв процес се наричат рецензирани (реферирани) или peer review списания. (Не трябва да се бърка с реферат – сбито изложение на публикация). В Скопус са включени само рецензирани списания.

Индексиране на списание – отнася се за включване в бази данни, масиви от данни, репозиториуми на списания и т. н. Покриват се определени критерии за качество и формат за включване – примерно в Scopus се индексират само рецензирани научни списания и материали от конференции. Критериите се определят от съответната база данни. Същинският процес включва определянето на ключови думи и предметизиране на всеки документ в списанието и синхронизирането му с речник/тезаурус по съответната дисциплина за по-лесно откриване.

Т. Борисова

 

 

Списания по предметни области в Scopus

 

Идентифицирайте нововъзникващите тенденции в науката със Scopus

Защото Scopus  разполага с изчерпателна научна литература, данни и аналитични инструменти, за да сте в крак с новостите и да изпреварвате конкуренцията. Изследователите имат достъп до:

• над 94 милиона записи научни статии
• над 29 200 активни научни периодични заглавия
• над 330 000 книги

Изгледайте този видеоклип за да получите представа за това как Scopus помага на научните организации да напредват в основните и приложните си изследвания, да подкрепят образователните си цели и да формират изследователските си стратегии.

Изтеглете брошурата с факти и данни за съдържанието на Scopus и най-новите актуализации на базта данни.

Благодарение на МОН българските учени използват този ценен масив от научна информация.

Основни акценти на показателите CiteScore на научните списания за 2023 г.

През м. юни 2024 г. Scopus публикува новото издание на показателите CiteScore (сходни на импакт фактора) на научните списания за 2023 г. Новото е:

Разширено покритие: CiteScore 2023 г. включва 29 777 активни заглавия, като 2 212 заглавия получават своя първи показател CiteScore. Това по-широко покритие осигурява по-пълен набор от данни за оценка на въздействието на списанията.

Повече заглавия на отворен достъп: CiteScore за 2023 г. включва 6943 заглавия на отворен достъп, като 52 от тях се нареждат на първо място в  съответните си категории. Това подчертава нарастващото значение на изследванията на отворен достъп.

Разнообразни предметни категории: CiteScore обхваща 334 научни дисциплини, като историята е най-голямата тематична област, включваща 1760 заглавия периодични заглавия.

Заглавия с по-голямо качество: CiteScore 2023 идентифицира 11 144 заглавия със CiteScore, но без Impact Factor през 2022 г. Сред тях 416 заглавия са високо класирани в съответните им области, което ги поставя в първите 10% по качество.

Глобално представителство: 22% от списанията със CiteScore не са на английски език, а на над 50 езика, предоставящи глобална визия за въздействието на научните изследвания.

Нарастващо влияние: 668 заглавия са увеличили своя CiteScore със 100% или повече между 2022 г. и 2023 г., демонстрирайки динамичния характер на научното качество.

Повече

Scopus - позиция на автора в научната публикация

Scopus добави нов показател, наличен на профилната страница на автора на Scopus, а именно позиция на автора в научната публикация. Този показател е предназначен да помогне на изследователите да проследят и разберат по-добре своите изследователски резултати.

Как работи позицията на автора?

Повечето публикации са създадени с участието на множество съавтори. Традиционните показатели за цитиране дават на всеки съавтор еднакъв ефект върху цитирането, въпреки че действителният принос на всеки автор нe е равен.

Например публикация с 10 съавтори получава 5 цитирания и следователно всеки един съавтор получава 5 цитирания. В много дисциплини приносът на автора към резултатите от изследването може да бъде приблизително определен чрез авторската позиция на изследователя.

Затова добавихме нова функция, съобразно следните авторски позиции или типове:

• Първи автор: Това е първият автор, споменат в публикацията
• Последен автор: Това е последният автор, споменат в публикацията
• Кореспондиращ автор: Авторът е отбелязан като кореспондиращ автор в публикацията. От юни 2020 г. новоиздадените документи в Scopus могат да съдържат повече от един кореспондиращ автор (забележка: всички документи, публикувани и индексирани в Scopus преди тази дата, могат да имат само един кореспондиращ автор)
• Съавтор: За документи с повече от един автори, съавтор е всеки автор, който не е първи, последен или кореспондиращ автор
• Един автор: Авторът е единственият автор на публикация.

Проверете тази нова информация за Вас и колегите Ви на www.scopus.com

Scopus - стандарт за измерване на науката

Когато става въпрос за разпределение на публични средства, каквито именно са средствата за наука у нас, не може да се използват непроверени и ненадеждни данни. В света на големите данни, за източник на такива данни се използват доказани и с подходяща инфраструктура професионалисти. Големите наукометрични бази данни за оценка на науката, са изградени на базата на алгоритми, но и на човешка проверка на данните, за да се избегнат неточности.

• Институциите по целия свят се обръщат към Elsevier за да оценят приложението, финансирането и решенията си за развитие на научните си изследвания.Те разчитат на Scopus за да предоставят надеждни и изчерпателни данни за резултатите от изследванията.
•  През последните години Elsevier е предпочитан партньор в бързо развиващата се сфера от класации. Данните на Scopus се използват за изчисляване на най-влиятелните класации в момента в света:
• Times Higher Education (THE) World University Rankings (2015 - )
• QS World University Rankings
• US News & World Report's Best Arab Region Universities rankings
• Shanghai Ranking Consultancy за Best Chinese University Ranking report.
• QS World University Rankings най-мащабната класация за топ университете по света на www.topuniversities.com. Експертните знания, сравнителния анализ и анализ на портфолиото на изследователската дейност, с аналитични инструменти като SciVal, са водещата причина, поради която организациите избират Elsevier.
• Именно Елзевиер, заедно с финансиращите науката организации в Обединеното кралство, разработиха през 2014 г. рамката за високи научни постижения (REF) за оценка на университетските научни изследвания. Вижте доклада. Впоследствие по примера на Великобритания, Португалия, Италия и Австралия направиха свои собствени системи за оценка на университетските научни изследвания, с подкрепата на анализите на Елсевиер.
• Днес Scopus е световен стандарт за оценка на изследванията. С базата данни работят oрганизации като: OECD, EK - European Research Council (ERC), The Higher Education Funding Council for England (HEFCE), National Science Foundation USA, CAPES – Бразилия, Russian Foundation for Basic Research, ISTIC (International Science, Technology & Innovation Centre) и др.
• Елсевиер подпомага отговорно и професионално развитието на отворения достъп в световен мащаб. Заедно с полужителните страни на публикуването на отворен достъп, има данни за занижено качество на публикациите на отворен достъп и повишаване на разходите за публикуване.Таксите на всички научни издатели за ОА варират в посочените граници и Elsevier не е от най-скъпите издатели. На авторите, Elsevier предоставя и традиционния модел, при който не се плаща, като и в двата случая, водещо е качеството на публикацията.

Ползите в България

• С използването на базите данни, МОН наложи стандарти за качество на публикациите и в последните години се наблюдава значително присъствие на български научни публикации в топ 10% списания в световната наука.Увеличи се и количеството на български статии в посочените издания, като по този начин науката ни става все по разпознаваема.
• Според Scimago Journal & Country Ranking страната ни се нарежда на 56 място в света по научна продукция.
• Използването на наукометрични бази данни стимулира подобряването на качеството на българските научни периодични издания и поощрява развитието на процеса на рецензиране (peer-review), посредством завишени критерии за оценка на научните публикации.
• Наукометричните бази данни стимулират растежа в научната кариера на базата на доказани и публични резултати и дисциплинират системата.
• На базата на достъпа на базите данни, МОН стратегически работи, чрез НАЦИД, за изграждане на българска база от данни, която регистрира българската научна продукция. Днес науката е интердисциплинарна и интернационална и един цитатен индекс остава инструмент от 20 век. Във времето на големите данни, сътрудничеството, кооперирането и сравняването по еднакви стандарти със света е от значение.
• Относно честотата на използване - Scopus се използва ежедневно от целевата си аудитория - преподавателите и студентите от всички акредитирани ВУЗ, учените в институтите на БАН и СА, за търсене, анализ и наукомерична информация и от МОН за оценка на научноизследователската продукция.
• МОН осигурява на българските учени и достъп до мултидисциплинарната база данни ScienceDirect със статии и електронни книги, като по този начин предоставя надеждна и водеща научна информация, като не поощрява използването на пиратски сайтове. Много от малките университети и организации не могат да си позволят достъп до други ресурси и единствено МОН им предлага такава възможност.
• Може още да се работи за повишаването на информационната грамотност на авторите, за да надграждат постиженията си, посредством използването на лицензирани и надеждни научни източници.

Тошка Борисова

Уебинари есен-зима на Elsevier

В подкрепа на професионалистите, занимаващи се с академична и изследователска дейност, българският портал на Elsevier предоставя календар на предстоящите обучения и библиотека от записи на семинари, провеждани на български език.
График и регистрация на:
https://www.elsevier.com/en-xm/events/webinars/elsevier-training-and-demo-webinars/bulgaria

Излезе класацията на Станфордския университет за 2023 г.

Kласацията на Станфордския университет за 2023 г. за най-добрите 2 процента учени в света бе публикувана наскоро. В нея влизат и много български изследователи. 

Какво представлява тя?
Актуализираната мултидисциплинарна научна бази данни за автори със стандартизирани индикатори за цитиране (Updated science-wide author databases of standardized citation indicators) е публично достъпна база данни с най-цитираните учени, която предоставя стандартизирана информация за цитирания, h-индекс, коригиран hm-индекс за съавторство, цитати на статии в различни авторски позиции и индикатор c-score. Показани са отделни данни за цялата кариера на автора и отделно, за последната година. Дадени са показатели със и без самоцитиране и съотношение на цитирания към цитирани статии. Учените са класифицирани в 22 научни области и 174 подобласти според стандартната класификация Science-Metrix. Изчисленията са извършени на базата на всички авторски профили в Scopus - наукометрична база данни на Elsevier. Повече на:

https://elsevier.digitalcommonsdata.com/datasets/btchxktzyw/6

Отворена наука

Elsevier си партнира с изследователската общност, за да даде възможност на отворената наука. Отвореният достъп е неразделна част от нашия ангажимент към съвместен, приобщаващ и прозрачен свят на изследвания, където автори, изследователи и академични институции могат да споделят знания и да надграждат взаимно работата си за постигане на резултати. 

Научете повече тук: https://www.elsevier.com/open-science

Предложения за предстоящите уебинари на Elsevier

Разгледайте нашите предложения за предстоящите уебинари, обхващащи разнообразни образователни възможности за изследователи, мениджъри и библиотекари. Тези едночасови сесии могат да Ви бъдат много полезни, за да сте в крак с най-новите тенденции и публикации, както и за работа в мрежа, и за изграждане на контакти в научноизследователската общност. Списък с предстоящите сесии на живо и минали записи на уебинари е достъпен в Центъра за клиенти за Централна и Източна Европа на Elsevier .
Изберете  уебинар за себе си! 

Експорт на записи в тестовата версия на Scopus Elsevier

Научете за подобрените възможности за експорт на записи в тестовата версия на Scopus Elsevier .
Можете да експортирате записи от Scopus в мениджъри за библиографска информация като Mendeley, RefWorks, EndNote и Zotero. Потребителите на SciVal могат да експортират директно от Scopus за по-лесно създаване на набори от данни за анализ.

Инструмент за откриване на научни списания, в които да публикувате

Търсите най-доброто списание, за да публикувате следващата си статия? Посетете journalfinder - инструмент за откриване на списания на Elsevier , за да откриете и съпоставите своя ръкопис с най-подходящото списание за Вашите изследвания. 
https://journalfinder.elsevier.com/

За научната етика

Може би вече сте срещали термина „фабрики за статии“ [“paper mills”]? Това са фирми, които печелят от услуги като изготвяне на академични статии, често базирани на изфабрикувани или манипулирани данни, и изпращането им в списания. Тази практика противоречи на всички основни принципи на етичните изследвания и публикуване. Вижте повече в статията.

Отворен достъп с Elsevier

От 19 до 24 октомври 2022 г. ще се състои Международната седмица на отворения достъп. По този повод вижте развитието на процеса по години в Elsevier.

 

За доверието в научните изследвания: 6 ключови извода от кръглата маса в Обединеното кралство

Кръглата маса за глобално сътрудничество  в науката, организирана от Elsevier „Увереност в изследванията“ (Confidence in Research) е част от поредица, която се провежда в държавите: Холандия, Германия, Китай, Япония, Обединеното кралство и САЩ. Вижте шестте извода, които участниците в нея направиха:

1. Съществува ясна необходимост от подобряване на начина, по който се комуникира науката, включително за ползите, които тя носи.

2. Липсва стимул за изследователите да съобщават своите открития.

3. От промяна се нуждае начинът, по който научните изследвания се използват за информиране при разработването на държавни политики.

4. Препринтите са полезен инструмент за повишаване на доверието в научните изследвания, но с тях може да се злоупотреби.

5. Учените се нуждаят от по-голяма подкрепа в отговор на нарастващата тенденция за онлайн злоупотреби.

6. Изследователската екосистема трябва да трансформира своите механизми за възнаграждение и признание на учените.

Научете повече тук:

ScienceDirect - книги

Знаете ли че, средния брой цитати на монография в ScienceDirect е 16,5 и е най-високият всред големите издатели на книги в Scopus?

34 % от потребителите на базата данни използват заедно и книги и списания за удоволетворяване на информационните си потребности.
Данните са от анализ на Esevier от 2020 г.