Показват се публикациите с етикет МОМН. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет МОМН. Показване на всички публикации

22 май 2013 г.

Наградите за наука „Питагор“ 2013

На 21 май, на тържествена церемония бяха връчени наградите „Питагор“ на Министерството на образованието, младежта и науката. Това са едни от най-престижните отличия в България в областта на науката. Според министърът на образованието Н. Милошев: 'Българската наука продължава да се разширява въпреки трудностите'.
  • Голямата награда "Питагор" за млад учен, президентът Росен Плевнелиев връчи на главен асистент Николай Георгиев от Химикотехнологичния университет и главен асистент Петко Денев от Института по органична химия. Д-р Георгиев работи в областта на молекулните сензори, а д-р Денев разработва лечебни храни с имуностимулиращ и антитуморен ефект.
  • Деканът на Факултета по химия и фармация на СУ чл.кор.проф. дхн Тони Спасов получи голямата награда „Питагор“ за успешен ръководител на международни проекти.
  • Носител на наградата "Питагор" за утвърден учен в техническите науки e член-кореспондент, професор, доктор на техническите науки, доктор на математическите науки - Красимир Т. Атанасов от Института по биофизика и биомедицинско инженернство на БАН.
  • Носител на наградата "Питагор" за утвърден учен в областта на биомедицинските науки получи професор, доктор на медицинските науки, доктор Людмила Б. Георгиева от катедрата по „Медицинска микробиология”, Медицински факултет на Медицински университет в София.
  • Носител на наградата "Питагор" за утвърден учен в природните науки бе присъдена на проф., доктор на химическите науки Георги Н. Вайсилов от Софийския университет, Факултет по химия и фармация.
  • Носител на наградата "Питагор" за утвърден учен в обществените и хуманитарните науки получи проф., доктор на педагогическите науки - Сава И. Гроздев от Института по математика и информатика на БАН.
  • Носител на наградата "Питагор" за научен колектив с внедрени разработки в бизнеса получи научен колектив с ръководител доц. доктор Павлинка Долашка от Института по органична химия с Център по фитохимия, БАН.
Специални награди за принос в развитието на науката получиха:
  • Академик, професор, доктор на химическите науки Дечко П. Дечков от Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски”- БАН.
  • Доцент доктор Леандър Литов, Софийски университе „Св. Кл. Охридски”.
  • Професор, доктор Владимир И. Генчев, Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) - БАН.
Наградата на фонд „Научни изследвания” за научен мениджър бе присъдена на проф. доктор на техническите науки Христо Белоев от Русенския университет „Ангел Кънчев”.

Всички наградени учени имат забележителна публикационна дейност.

8 май 2013 г.

Всяка секунда от ScienceDirect се свалят 22 статии


В тазгодишния доклад на  Elsevier за използването на научните ресурси се открояват няколко тенденции. Първата се отнася до основната причина пълнотекстовата база данни ScienceDirect да съществува, а именно - осигуряването на висококачествена научна информация. През 2012 г.  от ScienceDirect са били изтеглени около 700 милиона пълнотекстови статии  - това прави 22 статии в секунда или 12% увеличение в сравнение 2011 година. Тези статии са били свалени от 10 милиона уникални потребители на месец (вкл. български),  като броят на свалените статии през четвъртото тримесечие достига 11 млн. Статистиката се събира на базата на т. нар. "бисквитки". В момента в базата данни има повече от 11 милиона статии и прогнозата е да се добавят още 365 000 статии през тази година.  За съхранението на тези данни ScienceDirect използва 11 терабайта (11 000 GB) сървърно пространство. Посочените показатели са доказателство за огромната отговорност и популярност на ScienceDirect в следването на нуждите на потребителите от академичните и научни среди. Ето и списъка на 10-те най-използвани списания в ScienceDirect:
1. Cell
2. The Lancet
3. Tetrahedron Letters
4. Food Chemistry
5. Biochemical and Biophysical Research Communications
6. Biomaterials
7. Bioresource Technology
8. Journal of Power Source
9. Tetrahedron
10. Journal of the American College of Cardiology

17 март 2013 г.

Ежегодни награди за наука "ПИТАГОР"

МОМН обяви конкурсa за ежегодните награди за наука "ПИТАГОР". Ще бъдат раздадени награди в следните категории:
1. Голяма награда за млад учен 2013 г.
2. Голяма награда за успешен ръководител на международни проекти 2013 г.
3. Награда за учен в областта на:
3.1. техническите науки
3.2. биомедицинските науки
3.3. природните науки и математиката
3.4. обществените и хуманитарните науки
4. Награда за научен колектив за внедрени разработки в бизнеса 2013 г.
Наградените получават статуетка, изработена от В. Рашидов и парична премия от МОМН.
За показателите за научни публикации в чуждестранни издания с импакт фактор и среден брой цитирания в авторитетни издания се използва и базата данни "SCOPUS".
Крайният срок за подаване на документите е 29 март 2013 г. Повече информация .

25 февруари 2012 г.

Награди за наука "Питагор" 2012

Крайният срок за подаване на документите за наградите за наука "Питагор" 2012 е 29 февруари 2012 г. Показателите за номиниране на кандидати и правилата са на страницата на годишните награди за наука "Питагор" 2012. Министерството на образованието, младежта и науката ще връчи годишните награди „Питагор" за особен принос в науката в следните категории:
1. Голяма награда за млад учен
2. Голяма награда за успешен ръководител на международни проекти
3. Награда за утвърден учен в областта на:
- техническите науки;
- биомедицинските науки;
- природните науки и математика;
- обществените и хуманитарните науки.
4. Награда за научен колектив с внедрени разработки в бизнеса.

За показателите за научни публикации в чуждестранни издания с импакт фактор и среден брой цитирания в авторитетни издания се използва и базата данни "SCOPUS".

8 януари 2012 г.

Информационни дни по проект „Развитие на електронни форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование

По информация на МОМН - Министерство на образованието, младежта и науката, в качеството му на Междинно звено по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, организира информационни дни за представяне на операция BG051PO001-4.3.04 „Развитие на електронни форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование”. Операцията се реализира в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г. и се финансира от Европейския социален фонд. Информационните дни ще се проведат както следва:

- Велико Търново 10.01.2012 8.30 - 12.00 Регионален инспекторат по образование, ул. „Арх.Георги Козаров” 1

- Стара Загора 13.01.2012 8.30 - 12.00 Студентски град, Тракийски университет,1-ви корпус, Аудитория 1

- София 16.01.2012 8.30 - 12.00 МОМН, Бул. Дондуков 2, зала 7 етаж

Желаещите да посетят информационния ден трябва да изпратят email, в който посочват имената на участниците, институцията, която представляват и градa, където ще посетят обучението. Заявките се изпращат на следния email: infosf@mon.bg

Допустими кандидати по операция BG051PO001-4.3.04 „Развитие на електронни форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование” са всички висши училища. По настоящата покана за набиране на предложения за проекти може да се кандидатства само по електронен път в информационната система за управление и наблюдение (ИСУН). Въпроси могат да бъдат задавани на съответния информационен ден и чрез интернет сайта на ГД СФМОП, Раздел „Въпроси и отговори”. Програма за информационните дни

17 декември 2011 г.

Подкрепа на специализирани публикации в реферирани издания

На страницата на МОМН можете да намерите информация за конкурса за подкрепа на научни публикации. В библиографската база данни СКОПУС можете да прегледате кои са най-рейтинговите научни списания в определена тематична област в света и изберете в кое да предложите публикацията си. Базата данни измерва престижа на научните списания и използва като наукометричен инструмент - SJR SCImago Journal Rank (SJR) . Проектът е по схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001/3.3-05 „Наука и бизнес”, съфинансиран със средства от Европейския социален фонд: КОНКУРС ЗА ПОДБОР на кандидатури за подкрепа на специализирани публикации в реферирани издания и издания с импакт фактор и на научни издания за индексиране. Крайният срок е 15 януари 2012 г. Научете и за изискванията към публикациите в научните списания на издателство Elsevier.

6 ноември 2011 г.

Конкурс за подкрепа на научни публикации

На страницата на МОМН можете да намерите подробна информация за Конкурса за подкрепа на научни публикации в издания с висок импакт фактор и престиж на изданията - SJR. Библиографската база данни СКОПУС, освен импакт фактора като наукометричен инструмент, включва и прилага SJR SCImago Journal Rank (SJR) .

5 октомври 2011 г.

За Втория форум за стратегии в науката

Интелдей Солушънс Форум за стратегии в наукатa София 2011 за повишаване на международната разпознаваемост на българската наука


БГНЕС
Вижте и видео от проведената по време на форума пресконференция от БГНЕС

3 октомври 2011 г.

Очаквайте

Вторият форум за стратегии в науката, организиран от Elsevier ще се проведе на 4 октомври 2011 г. в София. Как ключовите мениджъри в академичната общност, правителствените среди и бизнеса могат да подобрят конкурентоспособността и международната видимост на българските научни изследвания и публикации са темите, които цели да дискутира тазгодишния форум.

14 август 2011 г.

250 научни разработки на български учени ще получат финансова подкрепа за публикуване

Чудесна възможност за младите учени е схемата за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001/3.3-05-001 „Наука и бизнес” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Дирекция „Наука” при МОМН стартира изпълнението на дейностите по проектите, съфинансирани от Европейския социален фонд.
Специфичните дейности включват и популяризиране на научните резултати, разпространение на информация за провежданите научни изследвания и нови научни разработки. Един от основните проблеми пред българските учени е високата цена, необходима за достъп до реферираните международни издания и издания с импакт фактор. В тази връзка, в рамките на проекта, 250 научни разработки на български учени ще получат финансова подкрепа за публикуване в световните информационни масиви.
В този порядък прилагам информация как да публикувате  в научните списания на Еlsevier.
Издателството публикува 24 % от научните публикации по света в издания с висок научен престиж. Това са 250 000 научни статии годишно и защо Вашата да не е една от тях? Издателството е създало онлайн система за предлагане на ръкописи за публикуване в базата данни на Elsevier ScienceDirect. Тя позволява всички операции по приемането на статията за публикуване да са видими след съответната регистрация на автора в системата на издателя. Основната информация е публикувана на страницата за автори. Специален ресурсен център дава информация за въпроси свързани с: регистрирането и системата ЕЕС, подаването на ръкописа, изискванията за предоставяне на резюме, ключови думи, предметизиране и др. Ето и документ за справка за основните моменти, с които следва да се съобразите, преди да изпратите Вашата статия. Внимание е отделено  и на политиката по авторско право. Можете да научите повече като изпратите мейл на authorsupport(ат)elsevier.com. Друга възможност е от страницата на ScienceDirect,  да отидете на страницата на съответното списание и от там от връзката за предлагане на статия (submit paper) да се запознаете със изискванията на съответната редакционна колегия.
Процедурата по подбора и критериите на проекта са публикувани на интернет страницата на МОМН. Краен срок е 13.09.2011.

13 август 2011 г.

Наука, университети, ефективност

Публикацията на Десислава Кузнецова и Петя Брайнова в книжка N 7 от 2011 на ПОЛИТИКИ  - издание на Институт “Отворено общество” София дискутира изборът на  индикаторите в рейтинговата система, с които да бъде измерена ефективността на научната дейност. Цитира се най-голямата библиографска база данни SCOPUS.
"Избираме за описание на продукта (изхода) на университетите индикатори, които приемаме за относително безспорни - "h индексът" и ”Брой статии в научни списания по международната база данни SCOPUS". От една страна и двата индикатора обхващат достатъчно дълъг период от време, за да покажат тенденция за всяко висше училище – 2005-2009 г.. От друга стана това са данни, които безспорно се приемат за надеждни от академичната общност. Последният индикатор, с който описваме резултатите от научната дейност представлява данни, с които представяме и другия важен "партньор" за университетите – студентите."  Прочетете повече от първоизточника.

7 август 2011 г.

Национална стратегия за развитие на научните изследвания – 2020

На 28 юли 2011 г. беше приета „Национална стратегия за развитие на научните изследвания – 2020”. За първи път българският парламент разглежда документ в областта на науката и иновациите.Това е знаково събитие в контекста на новата европейска рамкова програма за наука и иновации „Хоризонт 2020”. Общонационалните приоритети за развитие на науката в следващите години са:
1. Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и еко-технологии;
2. Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни;
3. Нови материали и технологии;
4. Културно-историческо наследство;
5. Информационни и комуникационни технологии.
Важно направление е развитието на интелектуалния потенциал под мотото „да инвестираме в умове, а не в тухли”. Разработен е и План за действие, който детайлно представя основните дейности до 2013 г. Стратегията е приета с гласовете на 120 депутати, без против и 23 въздържали се. Повече:

15 юли 2011 г.

Безвъзмездна финансова помощ за проекти на докторанти и млади учени

Mинистерство на образованието, младежта и науката кани желаещите да представят проектни предложения по схема за безвъзмездна финансова помощ: BG051PO001-3.3.06 „Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени”. Целта на инициативата е да се засили интересът на младите хора към реализация в сферата на образованието и науката и да се повиши качеството на научните разработки, като се подобрят условията за работа на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени. Схемата за безвъзмездна финансова помощ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския социален фонд. Проектите ще се изпълняват на територията на Република България и страните членки на ЕС. Безвъзмездната финансова помощ е в максимален размер до 800 000 лв.

Всред подкрепяните дейности са подкрепа за научни публикации в международно признати списания и осигуряване на достъп до научни съоръжения, бази данни и библиотеки.
Краен срок за представяне на предложенията е 13 септември 2011 г., 16.30 ч.  Приложен е и Пакет документи за кандидатстване. Повече информация.

29 януари 2011 г.

Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 г.

МОМН публикува на своята страница проект за Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 г.



На стр. 28 в мярка 4. Интегриране на българската наука в Европейското изследователско и университетско пространство се казва:



"Държавата ще полага усилия за осигуряване и разширяване на достъпа на българската научна общност до най-важните съвременни информационни платформи и бази данни."



Проектът е отворен за мнения и препоръки на e-mail.

5 януари 2011 г.

За базите данни в Националната пътна карта за научна инфраструктура


Националната пътна карта за научна инфраструктура е приета с Решение на МС № 692 от 21 септ. 2010 г. Министърът на образованието, младежта и науката сформира координационен съвет за изпълнение и мониторинг на Националната пътна карта за научна инфраструктура. Разходите по изпълнението се  финансират от държавния бюджет.

2.1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА НАУЧНА ИНФРАСТРУКТУРА (НИ)
Научна инфраструктура (научен комплекс) се определя като научно оборудване, съоръжения, бази данни, крупни компютърни мрежи, специализирани научни лаборатории, уникални природни и географски ресурси и услуги, необходими на научната общност, за да провежда модерни, висококачествени и конкурентни научни изследвания, трансфер, обмен и защита на научното знание.

Най-общо могат да бъдат определени следните категории научна инфраструктура
...
Съоръжения и/или бази данни, изградени в/от една държава, които предоставят широк достъп на всички учени на национално и транс-национално ниво;
...
Научен комплекс или бази данни (на ниво факултет, институт или друга голяма организация ), които се използват съвместно от различни научни групи основно в
рамките на организацията;
...
Научно оборудване или лимитирани бази данни, разположени в различни лаборатории, ползвани от определена научна група, с възможност за регламентиран достъп на други външни изследователи;

3. СЪСТОЯНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ ИНФРАСТРУКТУРИ В БЪЛГАРИЯ
…
Липса на съвременни библиотечни услуги и бърз достъп до различни международни бази данни;

4. ОБЩИ ЦЕЛИ НА НАЦИОНАЛНАТА ПЪТНА КАРТА И ОБВЪРЗАНОСТ С ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДОКУМЕНТИ
…
Изграждането на научни инфраструктури ще привлече допълнителен човешки
ресурс за провеждане на модерни научни изследвания от страни извън Европа,
тъй като ще се осигури достъп до уникални съоръжения и бази данни.

11 ноември 2010 г.

За българската научна стратегия

На 8 ноември 2010 г. Софийският университет организира научната конференция Форум за стратегии в науката. Конференцията имаше за цел да дефинира предизвикателствата и възможностите, пред които са изправени научните и академичните организации у нас.
Форумът породи градивна дискусия по следните теми:
• визията за развитието на науката в България;
• изготвянето на стратегии за развитието на научната дейност у нас;
• измерването и оценката на научната дейност в България;
• ролята на научните бази данни в изследователския процес;

Проф. Анастас Герджиков, зам.-ректор по акредитацията и следакредитационен контрол на СУ „Св. Кл. Охридски” откри официално научната конференция с думите: „България трябва да създаде съвременна среда за наука. Днес тук са се събрали стратези на науката, за да дискутират бъдещето на научните стратегии на национално ниво.” И допълни: „Надявам се, че това Народно събрание ще приеме добра научна стратегия.”

Д-р Андрей Ковачев – член на Европейския парламент от групата на ЕНП – ГЕРБ представи кратък обзор на стратегия Европа 2020 на Европейския съюз. Той обясни: „Европа иска да стане лидер в сферата на науката. За да се случи това всяка членка на ЕС трябва да поеме отговорност и да осигури съответни ресурси за постигането на тези цели. В България виждам шансът за науката в усвояването на солидарни евро инструменти и по-специфично – трябва да има фиксиран процент за наука.”

Визия за развитието на българската наука от страна на Министерство на образованието и науката представи
д-р Албена Вуцова – директор Дирекция „Наука”. Според думите й: „Стратегия, незащитена финансово, не е стратегия. Светъл лъч са евентуалните структурни фондове и от тях задължително трябва да се отдели фиксиран процент за наука. Но България най-вече трябва да създаде интегрирана научна стратегия с отговори към икономическата криза и с насоченост към интелигентна икономика.” Д-р Вуцова напомни, че към момента България отделя 0,3 % от БВП за инвестиции в науката, което поставя страната ни на последните места по инвестиции за наука в Европа. Целите на страната ни са до 2020 г. да отделя до 1,5 %. Д-р Вуцова прогнозира, че 2011 година ще бъде още по-тежка за научната дейност у нас, съдейки по първоначалния проектобюджет за 2011 година.

Доц. Александър Кьосев представи и коментира стратегията за развитието на науката в Софийския университет. Главните приоритети в научната стратегия на СУ са:
• здраве, медицина и биотехнологии;
• ефективни енергийни стратегии и алтернативни енергийни източници;
• информационни и комуникационни технологии;
• екология и биоразнообразие;
• публични политики;
• общества, култура и история на Балканите; връзката на Балканите с Европа и света;
• гражданство, мобилност, комуникации и общество на знанието. „Софийският университет си поставя за цел да промени институционалната нагласа спрямо научната дейност у нас”, допълни доц. Кьосев.

Ст. н. с. д-р Симеон Ангелов – Секретар по международната дейност на БАН, представи реформата в БАН. Той подчерта повишаването на ролята на националната изследователска и иновационна система. Той коментира, че реформата е равностойна на вид стратегия за бъдещето на научната дейност. И добави: „Необходима е стабилна връзка между БАН и българските университети. Необходима е синергия между изследвания и обслужващи дейности, които изпълнява Академията.”

По време на форума Проф. Никола Вичев – главен научен секретар в Селскостопанската академия, представи и коментира стратегията за развитие на науката в Селскостопанската академия. Според него, има големи допирни точни при приоритетите в стратегиите на трите институции – Софийски университет, БАН и Селскостопанска академия.

За ролята на библиотеките в научната комуникация говори Милена Миланова от Философския факултет на СУ.

На Форум за стратегии в науката присъстваха и чуждестранни лектори.

Анджелика Лекс, представител на Elsevier, Холандия представи състоянието на научноизследователските дейности в цял свят и направи сравнителен анализ между отделните държави. Тя коментира и вариантите за устойчиви стратегии в областта. Лекс обясни, че инвестициите в наука имат силна финансова възвръщаемост и водят до добри икономически резултати за държавите.

Тим Декер, представител на Schuman Associates, Белгия говори за възможностите пред България и използването на Европейските структурни фондове. Той подчерта важността от инвестиране в база данни и библиотеки, както и като цяло в достигането на високо ниво на научни инвестиции.

Форумът приключи с дискусия, на която бяха представени мненията на представители от мениджмънта по научната дейност на академични, образователни и научни институции.

Участниците в кръглата маса се обединиха около следните становища:

1. Бързо приемане на стратегия за българската наука. Наличието на такава, дори и с недостатъци е по-добре, отколкото при липсата на такава.
2. Участниците предложиха събитието да прерастне в постоянен форум, като представители на СУ, БАН, Селскостопанска академия и всички останали участници се обединят и координират усилията си относно формулирането на конкретни научни приоритетни области.
3. Законодателна инициатива за преодоляването на проблема за липсата на вътрешна мобилност.
4. Решаване на проблемите с координацията по отношение на проектното финансиране на науката относно проекти, които са към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и в които МОМН е второстепен разпоредител.

16 октомври 2010 г.

Форум за стратегии в науката

Софийският университет „Св. Климент Охридски” с подкрепата на водещия издател на научна и медицинска литература Elsevier организират на 8 ноември 2010 научна конференция на тема: Форум за стратегии в науката. Конференцията има за цел да дефинира проблемите и възможностите пред които са изправени академичните и научни организации и да насърчи градивна дискусия по темите:
- Измерване и оценка на научната продукция в България.
- Ролята на информационните услуги в изследователския процес.
Езиците на конференцията са български и английски (с превод). Участниците са представители на мениджмънта по научната дейност на академични, образователни и научни институции.

21 май 2010 г.

Презентации на базите данни

Science Direct - Freedom Collection Пълнотекстова база данни от над 2500 научни списания в областта на естествените, медицинските, биологични науки и социалните науки с архив за последните 5 години.

SCOPUS Библиографска база данни включваща описания от над 16 500 научни списания, 23 млн. патенти и над 435 млн. подбрани онлайн ресурси в областта на биологичните, медицински, социални и др. науки. Предлага възможност за библиометричен анализ и проследяване на цитати.

Embase Библиографска база данни в областта на биологията, медицината и фармацията с над 20 млн. записи от над 7000 научни издания.

Презентации на посочените бази данни са достъпни на сайта на Министерството на образованието, младежта и науката