За българската научна стратегия

На 8 ноември 2010 г. Софийският университет организира научната конференция Форум за стратегии в науката. Конференцията имаше за цел да дефинира предизвикателствата и възможностите, пред които са изправени научните и академичните организации у нас.

Форумът породи градивна дискусия по следните теми:

• визията за развитието на науката в България;

• изготвянето на стратегии за развитието на научната дейност у нас;

• измерването и оценката на научната дейност в България;

• ролята на научните бази данни в изследователския процес;

Проф. Анастас Герджиков, зам.-ректор по акредитацията и следакредитационен контрол на СУ „Св. Кл. Охридски” откри официално научната конференция с думите: „България трябва да създаде съвременна среда за наука. Днес тук са се събрали стратези на науката, за да дискутират бъдещето на научните стратегии на национално ниво.” И допълни: „Надявам се, че това Народно събрание ще приеме добра научна стратегия.”

Д-р Андрей Ковачев – член на Европейския парламент от групата на ЕНП – ГЕРБ представи кратък обзор на стратегия Европа 2020 на Европейския съюз. Той обясни: „Европа иска да стане лидер в сферата на науката. За да се случи това всяка членка на ЕС трябва да поеме отговорност и да осигури съответни ресурси за постигането на тези цели. В България виждам шансът за науката в усвояването на солидарни евро инструменти и по-специфично – трябва да има фиксиран процент за наука.”

Визия за развитието на българската наука от страна на Министерство на образованието и науката представи

д-р Албена Вуцова – директор Дирекция „Наука”. Според думите й: „Стратегия, незащитена финансово, не е стратегия. Светъл лъч са евентуалните структурни фондове и от тях задължително трябва да се отдели фиксиран процент за наука. Но България най-вече трябва да създаде интегрирана научна стратегия с отговори към икономическата криза и с насоченост към интелигентна икономика.” Д-р Вуцова напомни, че към момента България отделя 0,3 % от БВП за инвестиции в науката, което поставя страната ни на последните места по инвестиции за наука в Европа. Целите на страната ни са до 2020 г. да отделя до 1,5 %. Д-р Вуцова прогнозира, че 2011 година ще бъде още по-тежка за научната дейност у нас, съдейки по първоначалния проектобюджет за 2011 година.

Доц. Александър Кьосев представи и коментира стратегията за развитието на науката в Софийския университет. Главните приоритети в научната стратегия на СУ са:

• здраве, медицина и биотехнологии;

• ефективни енергийни стратегии и алтернативни енергийни източници;

• информационни и комуникационни технологии;

• екология и биоразнообразие;

• публични политики;

• общества, култура и история на Балканите; връзката на Балканите с Европа и света;

• гражданство, мобилност, комуникации и общество на знанието. „Софийският университет си поставя за цел да промени институционалната нагласа спрямо научната дейност у нас”, допълни доц. Кьосев.

Ст. н. с. д-р Симеон Ангелов – Секретар по международната дейност на БАН, представи реформата в БАН. Той подчерта повишаването на ролята на националната изследователска и иновационна система. Той коментира, че реформата е равностойна на вид стратегия за бъдещето на научната дейност. И добави: „Необходима е стабилна връзка между БАН и българските университети. Необходима е синергия между изследвания и обслужващи дейности, които изпълнява Академията.”

По време на форума Проф. Никола Вичев – главен научен секретар в Селскостопанската академия, представи и коментира стратегията за развитие на науката в Селскостопанската академия. Според него, има големи допирни точни при приоритетите в стратегиите на трите институции – Софийски университет, БАН и Селскостопанска академия.

За ролята на библиотеките в научната комуникация говори Милена Миланова от Философския факултет на СУ.

На Форум за стратегии в науката присъстваха и чуждестранни лектори.

Анджелика Лекс, представител на Elsevier, Холандия представи състоянието на научноизследователските дейности в цял свят и направи сравнителен анализ между отделните държави. Тя коментира и вариантите за устойчиви стратегии в областта. Лекс обясни, че инвестициите в наука имат силна финансова възвръщаемост и водят до добри икономически резултати за държавите.

Тим Декер, представител на Schuman Associates, Белгия говори за възможностите пред България и използването на Европейските структурни фондове. Той подчерта важността от инвестиране в база данни и библиотеки, както и като цяло в достигането на високо ниво на научни инвестиции.

Форумът приключи с дискусия, на която бяха представени мненията на представители от мениджмънта по научната дейност на академични, образователни и научни институции.

Участниците в кръглата маса се обединиха около следните становища:

1. Бързо приемане на стратегия за българската наука. Наличието на такава, дори и с недостатъци е по-добре, отколкото при липсата на такава.

2. Участниците предложиха събитието да прерастне в постоянен форум, като представители на СУ, БАН, Селскостопанска академия и всички останали участници се обединят и координират усилията си относно формулирането на конкретни научни приоритетни области.

3. Законодателна инициатива за преодоляването на проблема за липсата на вътрешна мобилност.

4. Решаване на проблемите с координацията по отношение на проектното финансиране на науката относно проекти, които са към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и в които МОМН е второстепен разпоредител.