15 юли 2019 г.

Летни уебинари на Elsevier за автори и научно публикуване

Присъединете се към нашите летни уебинари за автори и научно публикуване. Те са част от допълнителните услуги за потребителите към новия тригодишен лиценз за достъп до базите данни ScienceDirect и Scopus. За нас е удоволствие да Ви поканим да участвате в тези две он-лайн обучения, насочени към българските учени. Лектор на уебинарите ще бъде инж. д-р Катаржина Гаца-Заяк - консултант за работа с потребители в Elsevier за нашия регион.
Първият семинар е насрочен за 30 юли 2019 г. Неговата тема е: "Как успешно да напишем научна статия?" По време на този уебинар участниците ще се научат как да напишат качествена научна статия, която да се приеме добре от научната общност и да им позволи да получат признание. Ще бъдат представени в резюме най-добрите практики за писане, които се основават на опита на изследователите, редакторите и на читателите.

Вторият уебинар ще се проведе на 14 август, а темата е "Добри практики в научното публикуване". Този уебинар е предназначен за всички, които се интересуват от тънкостите на научното публикуване. По време на тази сесия участниците ще се запознаят с важността на академичното публикуване и поддържането на високото му качество чрез процеса на рецензиране. Ще бъде предоставена информация как да се разпознават добрите списания. Обучението ще завърши с преглед на етичните норми при публикуване, които трябва да се спазват от всички автори, редактори и рецензенти.

Семинарите изискват регистрация. Тя ще Ви послужи и ако сте заети в момента на провеждането на уебинарите, да ги изслушате в удобно за Вас време.
Можете да разпространите информацията всред интересуващите се автори.

11 юни 2019 г.

Достъп до архивната колекция от над 100 списания в областта на материалознанието в ScienceDirect

 
Българските учени имат достъп до архивната колекция от над 100 списания в областта на материалознанието, със съдържание от 1946 до 2004 г., предоставени от Министерството на образованието и науката на Република България, посредством платформата ScienceDirect.
Предимствата за изследователите са:
  • Достъп до базисни факти и новаторски публикации, които влияят на днешната и утрешната научноизследователска дейност
  • Отличен инструмент за подкрепа на преподаването и научните изследвания
  • Ефективен и спестяващ време достъп до научна информация на една платформа
  • Връзки към цитати и други сходни и препоръчителни материали.
Отворете още днес архивите на повече от 100 високорейтингови списания, като сп. Polymer, Journal of Colloid and Interface Science, Journal of Non-Crystalline Solids, Corrosion Science, Thin Solid Films, Solid State Ionics и много други, в които големите имена на българската наука публикуват своите световно признати изследвания.
И по-старата информация има значение, когато заставате на раменете на гиганти.
 

5 февруари 2019 г.

Какво ново в ScienceDirect през 2019 г.?


Ако си мислите, че през 2018 г. се направиха големи подобрения в ScienceDirect, просто изчакайте, докато не видите какво е планирано за 2019 г.!
Тази година добавяме интересни нови функции за подобряване на ScienceDirect в две ключови области: откриваемост на съдържанието/достъп и оценка на съдържанието/четене /запазване.
Първо, ще Ви улесним да споделяте статии с колегите си, директно от ScienceDirect. Ще можете кликвайки върху иконите на социалните медии - Facebook, Twitter, LinkedIn, Google или имейла си, директно да публикувате това, което искате да споделите. Така ще получавате по-бързо обратна връзка за откритията и публикациите на вашите сътрудници, колеги и студенти, увеличавайки ефективността си в натоварените работни дни.
Също така, ще има повече съдържанието в страниците по теми (ScienceDirect Topics) в ScienceDirect, ще има нова функционалност на историята на четене, обогатяване на страниците на списанията, добавяне на подобрени четци и допълнителни опции за споделяне на статии. Ето основните насоки на планираните за 2019 г. подобрения в ScienceDirect:
  • Разширяване на темите в ScienceDirect (ScienceDirect Topics), обхващащи стотици хиляди понятия, с откъси от обзорни статии плюс книги и статистика, и информация
  • Подобрен дизайн на страниците за преглеждане на списания и книги, за да се постигне по-ефективно откриване и преглеждане на съдържанието и по-бързо зареждане
  • По-добри персонализирани препоръки, които да ви помогнат да намерите подходящи изследвания, които иначе бихте пропуснали
  • По-добро откриване и четене на свободно достъпни ръкописи, приети от авторите, с цел увеличаване на наличните резултати от научните изследвания
  • Подобрено влизане, особено за отдалечен достъп, което позволява безпроблемен достъп до съдържанието, където и да сте
  • Обновена история за четене и търсене, която ви помага да следите това, което търсите или четете и лесно да го намерите отново
  • Нови списъци за четене на статии, които могат да се запазят за по-късно използване след направеното проучване
  • Нови връзки в осем милиона статии до дефиниции и проверено справочно съдържание, подпомагащо разбирането на модерните интердисциплинарни изследвания
  • Подобрено четене на PDF, с интегрирани авторски, справочни, цитиращи данни, добавяне на инструменти за навигация, оценка и извличане на знания в PDF документа
  • Нов социален контекст (посредством съавторствaта и мрежата от цитати) за подпомагане на оценката, за по-нататъшно откриване, свързване и идентифициране на подходящи изследвания
  • Нови резюмета на ключови методи и резултати в статиите от списания, за по-лесно навигиране в литературата и за намиране на статии с подобни експерименти / резултати
  • Нова безпроблемна интеграция с Mendeley и други мениджъри за библиографска информация и решения за съхранение, което позволява запазването и с едно кликване върху облак или устройства
  • Нови PlumX анализи за използване на ресурси и четене на автори, разкриващи въздействието, обхвата и ангажираността с публикациите.



16 декември 2018 г.

Какво се разбира под бази данни с реферирани източници?

 

Един от често задаваните напоследък въпроси е какво представляват базите данни с реферирани източници?

Базите данни са колекции от свързани данни в конкретна предметна област, организирани по начин, който позволява лесното им преглеждане, търсене и извличане.

 Когато говорим за база данни от ресурси, се разбира колекция от електронни списания и статиите в тях, книги, материали от конференции,  дисертации, статистически данни и друга информация в електронен вид.
 
В базите данни с реферирани източници, периодичните издания са преминали през процес на оценка по определени критерии, преди да бъдат включени. Това са списания със научно съдържаниие, проверено, преди да се публикува от експерти в съответната научна област, т. е. преминали през процеса на рецензиране/рефериране. Следователно, включените в такава база данни са рецензирани/реферирани периодични издания, за разлика от базите данни, които включват популярни издания. Материалите в тези научни издания са написани от авторитетни автори, учени или експерти в своята област.
 
Наукометричните бази данни са бази данни с библиографска информация, но освен автор, заглавие на публикацията, източник и резюме е включена и използваната литература, или кой къде, кога цитира и това е разликата с другите бази данни. Такива бази данни са Scopus, Web of Science и Google Scholar. Първите две се организират на базата на човешка намеса и алгоритми, последната е само алгоритми, поради което качеството на съдържанието може да е ненадеждно.  Така  събраната цитатна информация се разпределя към профилите на автори и институции и по списания, с цел анализ.  Затова, когато се прави оценка на автори, списания и институции, когато се изготвят класации и разпределят средства, се използват сигурни източници на данни.

24 октомври 2018 г.

Какво е научна статия?


Много често преподавателите и научните Ви ръководители Ви препоръчват да използвате научна литература? Но какво представлява научната литература?
Научните статии се публикуват в списания и материали от конференции с рецензирани материали, т. е. такива, които минават през  строг процес на оценка/рецензиране, преди да бъдат приети за публикуване. Следователно, названието за научни статии се използва за рецензирани материали.  Тези статии имат специфична структура и целта им е да публикуват принос в науката.  В научните списания няма рекламна и търговска информация.
Затова, ако възнамерявате да пишете научна статия или книга по определена тема, Вие използвате натрупаните научни изследвания  до този момент.  Логично е да се позовете на достоверни,  надеждни и точни източници. И ето няколко важни въпроси, които следва да си зададете:

  1. Кой е написал публикацията? Важно е да научите повече за автора. Дали това е журналист или е учен, който е изследвал темата в продължение на години. Има ли причина да вярвате, че този човек знае много по темата? А ако статията няма автор? Ще се доверите ли на такава информация?
  2. Кой е редактор? Всеки може да постави името си в уеб страница като редактор.  Но какви са неговите пълномощия? Дали е човек,  който форматира текста и отсява спама или е част от групата от експерти в предметната област, които  оценяват изследването дали е вярно и логично написано?
  3. Кой чете статията? Академично писане е трудно за четене;  то изисква да имате познания по темата и да разсъждавате.  Популярните публикации са предназначени да се четат от всеки, независимо от неговите познания.  Друг съществен въпрос  е къде откривате публикацията: дали в списание, което само специалистите четат или в уебсайт с разширение .com?
  4. Защо е написана публикацията? Дали за да се продадат повече копия на списанието или тя цели да информира за напредък в науката?

Други въпроси, които можете да си зададете, ако все още не сте сигурни за източниците си са:

  1. Актуална /остаряла ли е информацията?
  2. Авторът цитира ли източниците си?
  3. Колко е дълга статията?
  4. Дали е структурирана (с резюме, въведение, изложение, заключение, библиография)?
  5. Изображенията  в  текста  просто привличат  вниманието или онагледяват научна информация?

Използвана литература:
https://libraries.indiana.edu/sites/default/files/Is_It_Scholarly.pdf

29 август 2018 г.

Новото разширено търсене в ScienceDirect




Новото разширено търсене предлага отворен дизайн, който Ви позволява да посочите една или повече части от информацията (напр. ключови думи, автори, дати и т.н.), за да намерите  публикации  в ScienceDirect. Можете лесно да създадете заявка и като използвате  булеви оператори в търсенето си.  Вижте повече в три минутното видео.

Имайте впредвид, че достъпът в базата данни е само за документи от последните пет години.
Имате достъп и до 250000 статии на отворен достъп, публикувани от издателството.

11 юни 2018 г.

Показателите CiteScore на научните списания за 2017 г. са вече налични

Показателите CiteScore на научните списания за 2017 г. са публикувани. Създадохме нов стандарт за измерване на влиянието на цитирането на списанията. CiteScore ™ показателите са свободно достъпни за над 23 350 заглавия – и отбележете - валидни са за с 12 000 повече заглавия от конкурентите. Поддържаните от Scopus, CiteScore показателите са изчерпателен, актуален, прозрачен и безплатен набор от показатели, които измерват въздействието на научните списания за период от три години. Научете повече:

21 май 2018 г.

Наградите за наука "Питагор" 2018 г. - отличията на Елсевиер

На церемонията за наградите "Питагор" плакети на „Елзевиер“ за отлични постижения в глобалните научни изследвания за 2018 г. получиха Институтът по органична химия с Център по фитохимия към БАН и специално проф. Валя Банкова за изследванията си в областта на прополиса, пчелите и зеления прополис.
Отличията се базират на проучване чрез аналитичните инструменти на Елсевиер от над 100000 научноизследователски теми, което класира научните изследвания на Института по фитохимия към БАН със значително и нарастващо международно въздействие.








Номинации и грамоти за отлични постижения в глобалните изследвания получиха и Университета по архитектура строителство и геодезия за изследванията си в областта на деламинацията и скоростта на отделяне на енергия,


както и Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН за изследванията си в областта на телескопите, гама лъчите и VHE енергията.                              Наградите връчиха г-жа Оана Стоан и г-н Питър Пороз - представители на Elsevier.

28 март 2018 г.

Да развенчаем мита, че в Scopus не присъстват научни списания по социални науки и хуманитаристика

Scopus е онлайн от 2004 г. През 2008 г. базата данни обхваща около 2000 хуманитарни заглавия. През 2009 г. броят на хуманитарните заглавия се увеличава, чрез добавяне на всички издания, включени в проекта MUSE (хуманитарни списания с международно значение) и ERIH (Европейски индекс по хуманитарни науки). През 2011 г. списъците на ERIH, Social Science Citation Index, Arts & Humanities Citation Index и заглавия на Evaluation Agency for Research and Evaluation, France (AERES) и индексът по хуманитаристика на Cairns and Francis са ревизирани, на базата на критериите на Scopus Title Evaluation Process (STEP). В резултат на добавените заглавия, покритието на Scopus нараства до 3 500 хуманитарни заглавия и включва всички типове сериини публикации, като списания, книжни серии и конференции.
От 2014 г. над 150 000 заглавия книги са добавени към Scopus, като повече от 55% от тях са в областта на хуманитарните и социалните науки. Комбинирани със силата на  инструментите на Scopus за търсене и оценка, разширеното покритие позволява на потребителите по-добре да следят въздействието и научните постижения в областта на социалните и хуманитарните науки. В момента тези заглавия са част от колекцията по социални науки и хуманитаристика в Scopus. Потребителите могат да изключат или ограничат заглавията по научни области при прегледа на резултатите от търсенето.
Списанията по социални науки и хуманитаристика покриват следните области на знанието: Psychology, Economics, Business, Art &Humanities.
В момента списанията и серийните издания по социални науки и хуманитаристика в базата данни са 8698 списания и продължаващи издания, което значи 31 %. или най-много от всички научни списания в базата данни.






Вижте всички включени в Scopus списания и серийни издания на https://www.elsevier.com/solutions/scopus/content . Научете повече за съдържанието на базата данни вижте тук.

19 март 2018 г.

Достъпът до базите данни Scopus и ScienceDirect е възстановен



 

Достъпът до базите данни Scopus и ScienceDirect е възстановен за българските институции. Всички членове на академичната общност имат достъп до Scopus, достъпът до базата данни ScienceDirect е предоставен на базата на необходимостта и използването му. Това е постигнато чрез интензивните усилия на Министерството на образованието и науката и издателство Elsevier, за установяване на дългосрочно партньорство, което да предостави устойчив достъп на българските учени, преподаватели и библиотекари.

10 януари 2018 г.

Престиж на българските научни списания в Scopus

Статистиката за престижа/ранга на българските научни списания е за 2016 г. и използва публично достъпния портал Scimago Journal&Country Rank, с данни на наукометричната база данни Scopus. Общо 48 научни списания са включени в класацията.

С най-висок ранг (SJR) за 2016 г. от българските научни списания, индексирани в Scopus са списанията: MycoKeys - с ранг 1.148 и Nature Conservation - 1.041.  С най-висок h-index са списанията: ZooKeys - съответно 26 и Applied Mathematical Sciences - 25. Най-много статии/документи за годината е публикувало списание ZooKeys - 581. То е и списанието с най-много пристатийна цитирана литература  – общо 25827 документа. Класацията за най-много получени цитати на статиите си за 2016 г. води сп. Applied Mathematical Sciences – общо получени 2090 цитата.

От списанията на БАН, най-добре се представя сп. Acta Zoologica Bulgarica и Journal of Geometry and Symmetry in Physics, а от списанията на Аграрната академия - Bulgarian Journal of Agricultural Science.

От списанията на висшите учебни заведения, водещи са European Journal of Tourism Research на ВУМ, Варна; Journal of Chemical Technology and Metallurgy на ХТМУ и Folia Medica на МУ, Пловдив.

България присъства в Scopus (до 2016 г. вкл.) с общо 64425 документа и това я нарежда на 53-то място в света по брой научни документи. Общо цитатите им са 632 хил. H-индексът е 205, като средният брой цитирани документи в статия е 9,5 документа.


  

Другите ни индикатори са в областта на средния спектър измежду източноевропейските държави.


Източник: Scimago Journal & Country Ranк http://www.scimagojr.com/journalrank.php по данни на Scopus.

9 януари 2018 г.

Нова социална мрежа в областта на инженерните науки EngRN

За библиотекарите, които работят в библиотеки в областта на инженерните науки. Информирайте Вашите учени за новата платформа EngRN, в която да споделят своите рецензирани изследвания.
Регистрирайте се за безплатния уебинар  за EngRN на 11 януари 2018 г. http://bit.ly/2ozTBRy



20 декември 2017 г.

Весели празници от Elsevier!


Пет значителни промени в Scopus през 2017 г.


През отиващата си година Scopus се разви. И освен, че достигна 70 млн. записа, той внедри и редица технологични промени. 
  1. Scopus разработи нов Document Download Manager, съобразен и с потребителите на Google Chrome.

2. Разви индикаторите си за научна оценка, посредством прозрачната и безплатна CiteScore метрика и PlumX Metrics - метрика на ниво статия в онлайн среда.


3. Увеличи обхвата и хронологията на цитатите с 197 млн. за периода 1970 - 1995.



4. Подобри DataSearch търсачката с алгоритъм за търсене на релевантни и сходни резултати и внедри Scholix - инструмент, който позволява свързването на резултати към дигиталното Ви хранилище.




5. Разшири опциите за откриване на резултати с търсене на финансиращи организации чрез "Fund-All” полето и търсене по ORCID.






5 декември 2017 г.

Прегледайте архива на уебинара за Mendeley


Академичната мрежа Mendeley може да подпомогне научната Ви работа. Можете да четете и анотирате PDF файлове, да търсите и редактирате документи, да цитирате и да споделяте. Вашата библиотека може да е винаги с Вас в облака с 2 GB пространство.




Прегледайте архива на  уебинара на български език, проведен на 1 декември 2017 г.
(с регистрация). 

28 ноември 2017 г.

Уебинар за Менделей - 1 дек. 2017 г.

Отделете 30 минути и научете как академичната мрежа Mendeley може да подпомогне научната Ви работа. Безплатен уебинар на български език, проведен на 1 декември.
Изгледайте архива (с регистрация). 



23 ноември 2017 г.

Как свободно можете да проверите наукометричните показатели на списание в Scopus?

Можете свободно да преглеждате и търсите наукометричните показатели на списанията в  Scopus, и без да имате оторизиран достъп до Scopus.
Как става?
1. Отваряте библиографската и наукометрична база данни на www.scopus.com.
2. Кликвате на  Looking for free journal rankings and metrics?




3. Търсите заглавието на списанието или преглеждате списъка с издания.
4. Срещу всяко периодично издание са посочени наукометричните му паказатели: CiteScore, SJR и SNIP.
4. Тази функция на Scopus се използва най-вече за да сравните качеството/ импакта на научните списания или за да уточните къде да публикувате.

Как да прегледате авторовия си профил в Scopus?

Дори и да нямате оторизиран достъп до Scopus, Вие можете да прегледате авторовия си профил в Preview опцията. Как да стане това?
1. Отивате на www.scopus.com


2. Кликвате на Check out your free author profile!
3. Търсите по фамилното и първото име на автора и/или принадлежност към институция.
4. Виждате общата информация и брой статии, брой цитати, h-индекс и последните добавени в Scopus статии на автора.

31 октомври 2017 г.

7 съвета за откриване на съдържание на отворен достъп в ScienceDirect и Scopus


1.На началната страница в ScienceDirect намерете списъка със списания с отворен достъп.
2. Намерете и списъка на всички списания, съдържащи съдържание на отворен достъп в ScienceDirect.

3. Потърсете статии с отворен достъп в ScienceDirect.
4. Разберете дали статията, която четете, е на отворен достъп.
5.Намерете статии с отворен достъп в отделно списание на ScienceDirect.
6. Настройте RSS емисия за съдържание на отворен достъп от конкретно списание в ScienceDirect.



7. Потърсете публикациите на отворен достъп в Scopus.













Вижте повече.

26 октомври 2017 г.

Търсите списания, подходящи за Вашата статия - използвайте Elsevier Journal Finder

Elsevier® Journal Finder ви помага да намерите списания, които са най-подходящи за публикуване на Вашата научна статия. След  като прегледате  предложенията, се консултирайте с целите и обхвата на списанието за допълнителни насоки. В крайна сметка редакторите  решават дали статията Ви съответства  на списанието.
Инструментът Elsevier® Journal Finder работи на базата на  Elsevier Fingerprint Engine ™ и използва технология за интелигентно търсене и специализирани речници.