Scopus - стандарт за измерване на науката

Когато става въпрос за разпределение на публични средства, каквито именно са средствата за наука у нас, не може да се използват непроверени и ненадеждни данни. В света на големите данни, за източник на такива данни се използват доказани и с подходяща инфраструктура професионалисти. Големите наукометрични бази данни за оценка на науката, са изградени на базата на алгоритми, но и на човешка проверка на данните, за да се избегнат неточности.

• Институциите по целия свят се обръщат към Elsevier за да оценят приложението, финансирането и решенията си за развитие на научните си изследвания.Те разчитат на Scopus за да предоставят надеждни и изчерпателни данни за резултатите от изследванията.
•  През последните години Elsevier е предпочитан партньор в бързо развиващата се сфера от класации. Данните на Scopus се използват за изчисляване на най-влиятелните класации в момента в света:
• Times Higher Education (THE) World University Rankings (2015 - )
• QS World University Rankings
• US News & World Report's Best Arab Region Universities rankings
• Shanghai Ranking Consultancy за Best Chinese University Ranking report.
• QS World University Rankings най-мащабната класация за топ университете по света на www.topuniversities.com. Експертните знания, сравнителния анализ и анализ на портфолиото на изследователската дейност, с аналитични инструменти като SciVal, са водещата причина, поради която организациите избират Elsevier.
• Именно Елзевиер, заедно с финансиращите науката организации в Обединеното кралство, разработиха през 2014 г. рамката за високи научни постижения (REF) за оценка на университетските научни изследвания. Вижте доклада. Впоследствие по примера на Великобритания, Португалия, Италия и Австралия направиха свои собствени системи за оценка на университетските научни изследвания, с подкрепата на анализите на Елсевиер.
• Днес Scopus е световен стандарт за оценка на изследванията. С базата данни работят oрганизации като: OECD, EK - European Research Council (ERC), The Higher Education Funding Council for England (HEFCE), National Science Foundation USA, CAPES – Бразилия, Russian Foundation for Basic Research, ISTIC (International Science, Technology & Innovation Centre) и др.
• Елсевиер подпомага отговорно и професионално развитието на отворения достъп в световен мащаб. Заедно с полужителните страни на публикуването на отворен достъп, има данни за занижено качество на публикациите на отворен достъп и повишаване на разходите за публикуване.Таксите на всички научни издатели за ОА варират в посочените граници и Elsevier не е от най-скъпите издатели. На авторите, Elsevier предоставя и традиционния модел, при който не се плаща, като и в двата случая, водещо е качеството на публикацията.

Ползите в България

• С използването на базите данни, МОН наложи стандарти за качество на публикациите и в последните години се наблюдава значително присъствие на български научни публикации в топ 10% списания в световната наука.Увеличи се и количеството на български статии в посочените издания, като по този начин науката ни става все по разпознаваема.
• Според Scimago Journal & Country Ranking страната ни се нарежда на 56 място в света по научна продукция.
• Използването на наукометрични бази данни стимулира подобряването на качеството на българските научни периодични издания и поощрява развитието на процеса на рецензиране (peer-review), посредством завишени критерии за оценка на научните публикации.
• Наукометричните бази данни стимулират растежа в научната кариера на базата на доказани и публични резултати и дисциплинират системата.
• На базата на достъпа на базите данни, МОН стратегически работи, чрез НАЦИД, за изграждане на българска база от данни, която регистрира българската научна продукция. Днес науката е интердисциплинарна и интернационална и един цитатен индекс остава инструмент от 20 век. Във времето на големите данни, сътрудничеството, кооперирането и сравняването по еднакви стандарти със света е от значение.
• Относно честотата на използване - Scopus се използва ежедневно от целевата си аудитория - преподавателите и студентите от всички акредитирани ВУЗ, учените в институтите на БАН и СА, за търсене, анализ и наукомерична информация и от МОН за оценка на научноизследователската продукция.
• МОН осигурява на българските учени и достъп до мултидисциплинарната база данни ScienceDirect със статии и електронни книги, като по този начин предоставя надеждна и водеща научна информация, като не поощрява използването на пиратски сайтове. Много от малките университети и организации не могат да си позволят достъп до други ресурси и единствено МОН им предлага такава възможност.
• Може още да се работи за повишаването на информационната грамотност на авторите, за да надграждат постиженията си, посредством използването на лицензирани и надеждни научни източници.

Тошка Борисова