30 август 2015 г.

Критерии за включване на български научни списания в Scopus

 
 
 
 
 
 
 

Присъствието на българските научни списания в Scopus e от значение за тяхната видимост, цитируемост и оценка. Издателство Elsevier, заедно с МОН, насърчават индексирането ​на повече български списания и продължаващи издания. В момента библиографската и наукометрична база данни Scopus обхваща 21 000 заглавия научни издания от над 5000 издателства по света. Процесът на индексиране в Scopus включва покриването на определени критерии, след което, съдържанието и цитатите на всеки един брой на периодичното издание се актуализират и са видими в базата данни Scopus, а изданието получава годишна наукометрична оценка по различни показатели.
Какви са основните изисквания едно научно списание да бъде индексирано в Scopus? Заглавията трябва да отговарят на следните критерии:
-  Да са ре​цензирани​ издания (публикуваните материали да се рецензират)
-  Изданието да има убедителна редакционна политика
 - Статиите да имат резюмета на английски език
 - Изданието да има редовен график на публикуване и поне 3 годишна история
 - Списанието да има уеб-сайт, вкл. на англ. език
 - Изданието да има етични норми за изследвания и публикуване, които да са видими.
Scopus по подразбиране не приема заглавие, ако то не отговаря на някои от тези формални критерии.



Предложенията за нови заглавия се разглеждат от консултативен съвет (CSAB) на Scopus, съставен от водещи учени в отделните научни дисциплини. Те оценяват редакционната политика, качеството на съдържанието, цитируемостта и достъпа до съдържанието.

Основен критерии за Scopus е качеството на съдържанието на периодичното издание и академичния му принос в научната област. При оценката се следи статиите да съответстват на целите и обхвата на изданието, да са четивни, a резюметата да отразяват ясно съдържането на научната публикация. Проверява се дали изданието има цитирани статии в Scopus и дали авторите и редакторите имат профили в базата данни. Обръща се внимание на достъпа до съдържание на изданието и на качеството на уеб страницата, вкл. на английски език.

С по-добри позиции за индексиране в базата данни са списания, при които авторите и редакционната колегия са интернационални. Редакцията може да разнообрази географското разположение на авторите, като кани автори от чужбина. А за да се увеличи цитируемостта на изданието, тя може да насърчи авторите да споделят публикациите си на академични платформи като: Mendeley, Research Gate, Academica.edu и в социалните медии.

За включване в базата няма значение езика на издаване, стига списанието да има библиографска и цитатна информация на английски език. Един от проблемите пред българските научни издания е изискването на SCOPUS, цитираната литература да бъде транскрибирана или написана на латиница. В чужбина се използват различни системи за транслитерация на кирилица (Вижте повече на „Transliteration of Non-Roman Scripts” http://loc.gov/catdir/cpso/romanization/bulgarian.pdf). У нас, няколко документа уреждат въпросите с транслитерирането: Законa за транслитерацията; БДС 1596:1973 – Транслитерация на българските думи с латински букви и Правописния речник на БАН. Стилът на цитиране се определя от редакцията и не е от значение за Scopus. Безплатната платформа Mendeley (www.mendeley.com) предлага използването на над 700 научни стила на цитиране и позволява създаването на собствен стил.

Ново изискване в Scopus е да се включват само издания, с публикувано онлайн в пълен текст съдържание. Резюметата да са видими за всички читатели, а достъпът до пълния текст може да е ограничен за оторизираните потребители. Това налага списанията, освен ISSN (International Standard Serial Number), да имат и електронен ISSN. Получаването му става на http://www.issn.org/centre/bulgaria-bulgarie.

Списанията в Scopus трябва да имат етика на публикуване. Тя е свързана със спазването на норми, възприети от редакционната колегия и прилагани от научната общност. В рецензираните издания се следват стандарти за етично поведение от всички участващи в процеса на публикуване страни: автори, редактори, рецензенти, издатели и собственици. Публикационната етика урежда въпроси, свързани с провеждането на научните изследвания, плагиатството и др. Издателство Elsevier предоставя изчерпателна информация по тези въпроси на http://www.elsevier.com/editors/publishing-ethics.

Кандидатстването в Scopus е безплатно и изцяло онлайн. Формата за кандидатстване е на http://suggestor.step.scopus.com/suggestTitle/step1.cfm и е разделена в няколко стъпки, като процесът включва  свалянетото на съдържанието на последните броеве. Оценяването на нови предложения е текущо и отнема поне година, като крайният срок за оценка на изданията е 1-ви септември всяка година.  В рамките на 24 часа на адреса на електронната поща, посочен за контакти, се получава потвърждение, че заявката е получена.  Когато процесът по разглеждане от CSAB е завършен, от Съвета информират по имейл за резултатите. Следва да се има впредвид, че разглеждането на предложение за ново заглавие не гарантира неговото индексиране в Scopus. При отхвърляне - последващо разглеждане за включване е възможно след 3 години.

Цялата информация за процеса на индексиране на периодични издания в SCOPUS е видима на: http://www.elsevier.com/online-tools/scopus/content-overview#content-policy-and-selection, а въпроси, могат да бъдат задавани на: contentqueries@Elsevier.com.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар