18 януари 2015 г.

Как държавите около нас са решили въпроса с осигуряването на достъп до бази данни за научната общност?

Начините са чрез държавно или чрез споделено финансиране, вкл. от еврофондовете.

Румъния - Чрез Асоциацията на университетите и научните институти - ANELIS PLUS http://www.anelisplus.ro потребителите на информация имат достъп до 21 от най-големите научни бази данни. Финасирането първоначално е от еврофондовете и държавата, а сега 20 % се поема от институциите членки.

Гърция - Сдружението Hellenic Academic Libraries Link http://www.heal-link.gr се финасира от Европейските фондове и правителството на Гърция. В него членуват над 50 академични институции и учените имат достъп до 5 бази данни и други ресурси.

Турция - Консорциумът National Academic License for Electronic Resources (EKUAL) http://ekual.ulakbim.gov.tr/eng/ е академична мрежа, финансирана от държавата. Турция насърчава използването на висококачествени информационни услуги и изследователите имат достъп до 10 бази данни. Още един консорциум - ANATOLIAN UNIVERSITY LIBRARIES CONSORTIUM http://www.ankos.org.tr осигурява дигитални ресурси.

Сърбия - Консорциумът KoBSON http://kobson.nb.rs/kobson.82.html е подкрепен от Министерството на науката на Сърбия и осигурява достъп до различни бази данни.

Унгария - Сдружението Elektronikus Információszolgáltatás - http://eisz.mtak.hu/ подпомага академичните институции, неправителствените и здравни организации. Учените имат достъп до 21 бази данни. Финасирането е от държавата, еврофондовете и от институциите потребители.

Словения - Посредством консорциума CTK Slovenia http://www.ctk.uni-lj.si/zbirke над 30 научни институции използват над 20 бази данни, осигурени с държавно финансиране, а чрез COSEC - http://www.nuk.uni-lj.si/cosec , друг академичен консорциум, достъпът е до 9 бази данни при споделено финансиране.

Италия - Консорциумът CARE - Coordinamento per l’Accesso alle Risorse Elettroniche http://www.crui-risorselettroniche.it включва 79 библиотеки и е част от CRUI Association - Асоциация на ректорите. Достъпът до базите данни се осигурява от държавата.

10 януари 2015 г.

Вижте профили и на знаменитости в Scopus


Някои автори в Scopus са истински знаменитости със световна слава, постигната, не само в науката.
Brian May: Освен като водещ китарист на знаменитата рок група Queen, английският музикант Брайън Мей учи физика и математика в Imperial College в Лондон. Той започва докторат за междупланетните прахови частици през 1970 г., който, поради ангажименти, успява да завърши през септември 2007 г. Астероидът 52665 Brianmay е наречен в негова чест. Вижте профила на автора в Scopus.

Натали Портман: Заедно с изследванията си за балета и модерните танци, актрисата Натали Портман (родена Натали Хершлаг) има бакалавърска степен по психология от университета в Харвард. По време на следването си в Харвард, тя е участвала в изследване за паметта, озаглавено "Frontal lobe activation during object permanence: data from near-infrared spectroscopy". Вижте профила на авторката в Scopus.

Колин Фърт: Английският актьор и носител на Оскар е известен и като съавтор на статия по неврология - "Political Orientations Are Correlated with Brain Structure in Young Adults". Вижте профила на автора в Scopus.

Разбира се, базата данни Scopus включва и други автори, които могат да претендират за статут на знаменитости (американските актриси Mayim Bialik и Danica McKellar са пример в това отношение). Така че внимавайте: независимо от Вашата научна област, човек никога не знае, чие име може срещне, когато разглежда страницата с резултатите.

5 януари 2015 г.

Подписка за продължаване на националния лиценз за базите данни ‪‎ScienceDirect‬ и ‪Scopus


Достъпът до качествени научни ресурси е неразделна част от научната инфраструктура за развитието на науката и технологиите. Отчитайки огромната роля на актуалната научна информация,  настояваме да бъде продължен националния лиценз за базите данни ScienceDirect и Scopus и МОН да осигури възможности за подпомагане научната и академична общност.
Зaщото:
  • 29 % от цитатите си българските учени получават от издания на Elsevier
  • 21 % от изследователите ни публикуват в рецензираните списания на Elsevier и на практика, това е най-големия чужд издател на българските учени
  • 33 % от българските учени цитират статии от периодичните издания на Elsevier.
Можете да се включите в подписката на: http://www.peticiq.com/sciencedirect.