28 май 2013 г.

Конкурси на фондация "Елзевир" за 2013 г. за насърчаване на жените-учени и за иновативни проекти в библиотеките


24-ти юни е крайния срок за подаване на проектни предложения за насърчаване на равенството между половете във висшето образование и изграждане на капацитет на библиотеките в развиващите се страни. Наградените ще бъдат обявени през месец декември 2013 г. Фондацията предоставя една, две и тригодишни грантове от 5000 до 50 хиляди долара на година, на обща стойност 100000 долара. Фондация Елзевир (Elsevier Foundation) ще приема предложения до една страница от 6 Май до 24 юни на сайта си www.elsevierfoundation.org. Четиридесет одобрени кандидатури ще бъдат поканени да представят подробни предложения след 3 септември 2013 г.

Новата програма за учени подкрепя проекти, насочени към талантливи жени-учени в началото или средата на тяхната научна кариера, с цел постигнане на баланс между ангажиментите им в семействата и академичната им кариера. Безвъзмездните средства са за стипендии за насърчаване на институционалната научноизследователска дейност; застъпничество и политики за развитие на жените в науката; за посещения на конференции, важни за тяхната кариера; за подпомагане на грижите за децата,  за наставничество и изграждането на мрежи.

Програмата за библиотеките осигурява безвъзмездна помощ за подобряване на достъпа до научна, техническа и медицинска информация. За 2013 г. приоритетите са свързани с професионалното обучение на библиотекарите, в ролята им на застъпници в техните научно-изследователски екосистеми, за задълбочаване на връзката между достъпа до научни изследвания, образованието и въздействието на научните постижения върху здравето. Приоритетни ще са и проекти, които демонстрират резултати с мултиплициращ ефект.

22 май 2013 г.

Наградите за наука „Питагор“ 2013

На 21 май, на тържествена церемония бяха връчени наградите „Питагор“ на Министерството на образованието, младежта и науката. Това са едни от най-престижните отличия в България в областта на науката. Според министърът на образованието Н. Милошев: 'Българската наука продължава да се разширява въпреки трудностите'.
  • Голямата награда "Питагор" за млад учен, президентът Росен Плевнелиев връчи на главен асистент Николай Георгиев от Химикотехнологичния университет и главен асистент Петко Денев от Института по органична химия. Д-р Георгиев работи в областта на молекулните сензори, а д-р Денев разработва лечебни храни с имуностимулиращ и антитуморен ефект.
  • Деканът на Факултета по химия и фармация на СУ чл.кор.проф. дхн Тони Спасов получи голямата награда „Питагор“ за успешен ръководител на международни проекти.
  • Носител на наградата "Питагор" за утвърден учен в техническите науки e член-кореспондент, професор, доктор на техническите науки, доктор на математическите науки - Красимир Т. Атанасов от Института по биофизика и биомедицинско инженернство на БАН.
  • Носител на наградата "Питагор" за утвърден учен в областта на биомедицинските науки получи професор, доктор на медицинските науки, доктор Людмила Б. Георгиева от катедрата по „Медицинска микробиология”, Медицински факултет на Медицински университет в София.
  • Носител на наградата "Питагор" за утвърден учен в природните науки бе присъдена на проф., доктор на химическите науки Георги Н. Вайсилов от Софийския университет, Факултет по химия и фармация.
  • Носител на наградата "Питагор" за утвърден учен в обществените и хуманитарните науки получи проф., доктор на педагогическите науки - Сава И. Гроздев от Института по математика и информатика на БАН.
  • Носител на наградата "Питагор" за научен колектив с внедрени разработки в бизнеса получи научен колектив с ръководител доц. доктор Павлинка Долашка от Института по органична химия с Център по фитохимия, БАН.
Специални награди за принос в развитието на науката получиха:
  • Академик, професор, доктор на химическите науки Дечко П. Дечков от Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски”- БАН.
  • Доцент доктор Леандър Литов, Софийски университе „Св. Кл. Охридски”.
  • Професор, доктор Владимир И. Генчев, Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) - БАН.
Наградата на фонд „Научни изследвания” за научен мениджър бе присъдена на проф. доктор на техническите науки Христо Белоев от Русенския университет „Ангел Кънчев”.

Всички наградени учени имат забележителна публикационна дейност.

18 май 2013 г.

Онлайн система за публикуване в ScienceDirect

Този пост е отговор на въпросите за възможностите за публикуване от български автори в научните списания с висок научен престиж, влючени в базата данни ScienceDirect. Всяка година  издателство Elsevier публикува 250 000 научни статии и защо Вашата статия да не е една от тях и получи международна видимост?
Издателството е създало специална онлайн система за предлагане на ръкописи за публикуване в базата данни ScienceDirect. Тя позволява всички етапи от процеса по приемането на статията за публикуване да са видими след съответната регистрация на автора в системата на издателя. Основната информация е публикувана на страницата за автори  и отговаря на въпроси свързани с: регистрацията в системата, подаването на ръкописа, изискванията за формата на резюмето, ключови думи и предметизиране, качването на файлове, проверка на статуса на ръкописа и начините за редакция и връщане на ръкописи. Ето и документ за справка за основните неща,  които следва да проверите, преди да изпратите Вашата статия на издателя. Внимание е отделено на правата и задълженията на автора и политиката за авторско право. Другата възможност за предложения на статии е от началната страница на ScienceDirect, чрез преглеждане на списанията, да се отиде на страницата на съответното списание и от там от връзката за предлагане на статия (submit paper)  авторите да предложат ръкописа и се запознаят със специфичните изисквания за публикуване на съответната редакционна колегия.

12 май 2013 г.

Българските статии в SCOPUS



За 2012 година в  библиографската и наукометрична база данни  SCOPUS са публикувани рекорден досега брой статии и материали от конференции от български автори - 3481. Това е доказателство, че българските учени и публикации стават все по-видими за световната научна общност.  Вижте научната продукция по брой и години в SCOPUS.

Форми за обратна връзка със Scopus

Като най-голямата библиографска бази данни на научно съдържание в света Scopus държи да предоставя проверена информация. И тъй като процесите са автоматизирани, и винаги са възможни грешки, на потребителите са предоставени няколко онлайн формуляра за обратна връзка. Използвайте списъка по-долу за да определите коя форма трябва попълните. Така Вашите искания за корекции ще бъдат насочени към съответния отдел и ще получите на имейла си последващо съобщение с  уникален номер на Вашата заявка.

1. Един от най-често срещаните проблеми е свързан с корекция в профила на учения в базата данни. Ако желаете да направите промяна в профила Ви на автор (напр. сливане или разделяне на профили на автори, добавяне към профила на пропуснати статии и т. н.), моля, използвайте автоматизираната форма за автори (Wizard Feedback). Не използвайте тази форма за коригиране на цитирания.

2. Ако  искате да съобщите за липсващо/изчезнало съдържание от списания и продължаващи издания, които вече са индексирани  в Scopus (т.е. дадена  статия отговаря на политиката на покритие в Scopus, но не се появява), можете да използвате формата за липсващо съдържание.

3. Ако  желаете да съобщите за корекция на данните (напр. името на автор или заглавие на списание е сгрешено), използвайте формата за коригиране на данни.

4. Ако искате да съобщите за корекция в цитиранията (смятате, че броят на посочените цитати на  конкретна статия са по-малко от очакваното), използвайте формата за коригиране на цитати.

Ако всички тези форми не съвпадат с Вашите искания, то винаги можете да използвате формата за контакти в долната част на всяка страница в Scopus или чата в реално време. Имайте впредвид, че корекцията на информацията отнема от 3 до 5 седмици, в зависимост от проблема.

8 май 2013 г.

Всяка секунда от ScienceDirect се свалят 22 статии


В тазгодишния доклад на  Elsevier за използването на научните ресурси се открояват няколко тенденции. Първата се отнася до основната причина пълнотекстовата база данни ScienceDirect да съществува, а именно - осигуряването на висококачествена научна информация. През 2012 г.  от ScienceDirect са били изтеглени около 700 милиона пълнотекстови статии  - това прави 22 статии в секунда или 12% увеличение в сравнение 2011 година. Тези статии са били свалени от 10 милиона уникални потребители на месец (вкл. български),  като броят на свалените статии през четвъртото тримесечие достига 11 млн. Статистиката се събира на базата на т. нар. "бисквитки". В момента в базата данни има повече от 11 милиона статии и прогнозата е да се добавят още 365 000 статии през тази година.  За съхранението на тези данни ScienceDirect използва 11 терабайта (11 000 GB) сървърно пространство. Посочените показатели са доказателство за огромната отговорност и популярност на ScienceDirect в следването на нуждите на потребителите от академичните и научни среди. Ето и списъка на 10-те най-използвани списания в ScienceDirect:
1. Cell
2. The Lancet
3. Tetrahedron Letters
4. Food Chemistry
5. Biochemical and Biophysical Research Communications
6. Biomaterials
7. Bioresource Technology
8. Journal of Power Source
9. Tetrahedron
10. Journal of the American College of Cardiology

6 май 2013 г.

Химическата база данни Reaxys


Интерес за академичните институции, които работят  в областта на химията може да представлява базата данни Reaxys на Елзевиер. Тя дава достъп до над 16 000 периодични издания, съдържащи  над 500 милиона експериментално проверени факти. Базата данни осигурява идеален баланс между различни начини за търсене и преглед на научноизследователската среда. Reaxys извлича ключова информация, като например химически формули, физико-химични свойства и експериментални процедури от основните химически списания и патенти и с лекота извършва библиографски търсения. Също така предоставя достъп до други уникални химически източници като PubChem и eMolecules. Информация за абонамент.