Какво могат да правят потребителите с информацията в ScienceDirect?

Потребителите, които имат достъп до базата на Елзевир ScienceDirect посредством лиценза на МОМН  могат:

• да имат достъп,  да разглеждат и да търсят ресурси във включените в абонамента списания
• да отпечатват и правят електронни копия на включените в абонамента продукти и да ги съхраняват за ползване
• да включват връзки към включените в абонамента списания  в уебсайтовете си, но само във вътрешните  мрежи (не в Интернет), в пакети с  електронни курсове, резърви и системи за управление на съдържание, и при условие, че  цитират източниците и посочват връзките към тях.
• Упълномощените потребители могат  да отпечатват и предоставят статии от списания от включените в абонамента заглавия за изпълнение на заявки по междубиблиотечно заемане, но само към библиотеки към организации с нестопанска цел на територията на България.

Как да използваме Scopus за изчисляване на h-индексa на учените

Индексът на Хирш бързо натрупва влияние като инструмент за измерване на научноизследователската работата на учените. Ето защо е важно да  се познава същността му. През 2005 г.  проф. Хирш - учен от Университета в Сан Диего, Калифорния публикува своята  формула за измерване на постигнатите резултати, както следва:

Ученият притежава съответен индекс h, ако h е броя на неговите брой статии NP (number of papers), които имат  поне h цитирания всяка и другите имат по малко цитирания всяка (NP – h).

Aко между публикациите на даден автор могат да се намерят x = 1, 2, 3, …публикации, всяка от които има x и повече цитати, тогава h-индексът на този учен ще се дава с числото x. h-index=3, например, означава, че между множеството публикации на дадения автор са намерени 3, всяка от които има най-малко 3 цитата.

Тълкуването на показателя може да бъде особено предизвикателство, като се има появата на нови наукометрични показатели, основани на ефективността на научните изследвания и техните практически приложения. H-индексът има положителен резултат върху авторите. Вместо да разчитат на индикатори, приложени към списанията, в които публикуват, авторите могат да представят h-индекс - показател, който се основава на тяхната научна продукция. Трябва да се има впредвид, че индексът на Хирш е предназначен да класира учените в сравнение с техните колеги, но в същите предметни области. H-индексът не трябва да се разглежда изолирано от останалите показатели за наукометрична оценка. Той има качеството да прогнозира бъдещи научни постижения. Проф. Х. Хирш споделя, че h-индекса "може да бъде използван в академичните среди за наемане на кадри и за разпределяне на ресурсите за научноизследователска дейност". Вече е практика изследователите да цитират h-индексите си на своите интернет страници и в своите aвтобиографии.

  

Scopus подпомага изчислението на показателя  със своето почти цялостно покритие на излизащата научната литература (включително 18 500 научни реферирани списания). Авторите могат да видят този показател в личния си профил, където е изчислен на базата на включените цитати. Предложени са възможности за изчисление с или без себецитиране и за определен период от време. Графично индексът може да бъде показан на чрез инструмента Author Evaluator.    

Безплатен достъп до архивите на математическите списания

 

Елзевир предлага свободен достъп до архивни статии на списанията по математика през интерфейса на базата данни ScienceDirect. Математиците използват сравнително малко статии, но го правят интензивно. Математическата общност е малка и не-добре финансирана, в сравнение с други дисциплини. Затова учените в някои (особено от по-малки) организации не винаги имат достъп до ключови статии по математика. Елзевир предприема действия за подкрепа на развитието на  научната дейност в тази общност. Архивите на високо-рейтингови списания по математика са открити и свободно достъпни назад до 1995 г., годината, в която започва включването на списанията и в електронен формат. За някои от списанията се започва от  том 1, брой 1. след 1960 г.

ORCID (Open Researcher and Contributor ID)

Какво е  ORCID?

Като изследователи и учени сте  изправени пред постоянното предизвикателство научно-изследователската Ви дейност да бъде свързвана с тази на колегите ви с подобни имена. Вие трябва да бъдете в състояние лесно и еднозначно да свързвате с вашата самоличност изследователската си дейност,  данни, статии, медийни изяви, цитати, експерименти, патенти и др. С увеличаването на броя и разнообразието на системи за научни изследвания и информация институциите трябва да си взаимодействат за да не  въвеждат отново и отново тези данни.
ORCID (Open Researcher and Contributor ID)  е организация с нестопанска цел, която цели да създаде и поддържа регистър на уникални идентификатори за учените и прозрачни модели на свързване на научноизследователските им дейности и резултати. Имате възможност да изпратите детайлите за Вас като автори и списък на публикациите на ORCID чрез SCOPUS. Възможно е Вашите публикации в Scopus да са насочени в няколко различни авторови профили, тъй като те се генерират автоматично. За да се създаде единен профил, съдържащ правилните публикации, можете да  следвате стъпките в този наръчник.

 "Старт" бутона ще ви отведе до сайта на ORCID , където можете да намерите вашия профил (и) в Scopus и да изпратите вашето ID списък и списък на Вашите публикации до ORCID.

Изследователи на утрешния ден: изследване за поведението на поколението докторанти Y

През 2009 г. Британската библиотека и Joint Information Systems Committee (JISC ) започват тригодишно  изследване  всред докторантите от  "Поколение Y", родени между 1982 г. и 1994 г., за тяхното поведение при търсене на научна информация. В проучването са взели участие над 17000 докторанти от повече от 70 висши учебни заведения. Наскоро публикуваните резултати от проучването разкриват проблемите  на докторантите за развитие на научно-изследователската им дейност, тяхното обучение и подкрепата им.

За библиотекарите от академичните и научни библиотеки, като проблем се очертава очевидния спад на абонираните заглавия и риска да не бъдат подновени абонаментите на колекциите от електронни списания. Риск е и залитането на финансиращите изследователската работа органи по колекции на свободен достъп, както и технологичните ограничения при споделяне на ресурси всред докторантите.

Проучването установява, че поколението Y от докторанти използва сложни информационно-търсещи методи  и комплекс от информационни източници. Те не са заслепени от технологиите и са напълно наясно с критичните въпроси като достоверност и автентичност на източниците на информация за доказателства в областта на научните изследвания.

• Младите учени, които са на 29 години или по-млади предпочитат докторантури в точните науки, технологиите и медицината.
• От 6161 докторанти от поколението Y в извадката, 94%  от тях учат редовна докторантура.
• Текстовете и вторичните източници, цитирани и прилагани като доказателствен материал в изследванията преобладават, в сравнение с първичните източници във всички научни дисциплини.
• Повечето докторанти използват  повече от един вид ресурс като източник на информация, като електронните списания доминират.
• Изследването посочва, че ако докторантите не могат да използват пълнотекстова статия  в електронно списание, поколението Y  разчита и използва и резюмета, което е почти половината повече от обема резюмета, който предишното поколение са използвали.
• Освен абонираните ресурси като източници за научна информация, трябва да се отбележи, че Google играе важна роля като източник на информация във всички научни дисциплини.
• Поколението Y докторанти рядко са наясно с действителния издател или името на базата данни, тъй като те разчитат на интерфейса на търсене на  използваната библиотека или Google.
• Налице е широко разпространено непознаване и несигурност за самостоятелно архивиране в репозиториуми на отворен достъп всред докторантите от всички възрасти.

Прочетете цялото проучване.