SCOPUS за iPhone

Напомняния от SCOPUS за нови ресурси по телефона. Те са безплатни за всички настоящи потребители и са част от инициативата за отварянето на APIs на Elsevier за разработчици с цел създаване на нови приложения. Посетете и новия портал за разработчици.

Доклад за използването на електронни книги в библиотеките

Всред констатациите в доклада на изследователската група (Primary Research Group) за използването на електронни книги в библиотеките са:

- Включените в извадката библиотеки са имали среден брой на 3,51 договори с отделни издатели.

- За малките колежи и университети, покупката на електронни книги от агрегатори представлява повече от 63% от общите им договори на електронни книги.

- По-големите библиотеки са много по-склонни да извършват покупки на електронни книги чрез традиционните издатели.

- Покупките чрез консорциуми на електронни книги представляват около 35 на сто от закупуваните електронни книги от всякакъв вид.

- Само 5,56% от включените в извадката библиотеки някога са предлагали видео- ръководство за използване на електронните книги и само около 19% са се разработвали свои онлайн ръководства.

- Само 13.3% от включени библиотеки в извадката са предложили използването на електронни книги посредством смартфони, като например Android, iPhone или Blackberry, или са го включили в обучението по информационни грамотност.

- Като цяло, библиотеките са доволни от качеството на статистическите данни, предоставени от доставчиците на електронни книги, 11,1% споделят, че статистическите данни не са много надеждни, повече от 82 процента казват, че те като цяло са надеждни.

- Близо 14 на сто от библиотеките в извадката са цифровизирани книги с изтекли авторски права в своите колекции. 18.52% заявяват, че не са го направили, но планират да го направят в рамките на следващите две години.

- Над 23 на сто от библиотеките в извадката споделят, че притежават и предлагат на потребителите си някакво устройство за четене на електронни книги.

Достъп до пълния текст на доклада.

Новите ScVerse ръководства за потребители

SciVerse Science Direct User Guide на англ. език
SciVerse Scopus User Guide на англ. език

12 000 електронни книги в SciVerse ScienceDirect

Традиционната книга все още определя стандарта за съдържание, но тя не може да бъде така бързо и лесно достъпна както цифровото съдържание. Разширяването на книжните колекции за библиотеките е прекалено скъпо като време, пространство и пари.

Най-доброто от печатното и цифрово съдържание, в комбинация с платформата SciVerse ScienceDirect осигурява на читателите мощен инструмент за откриване на нови знания за академични и образователни институции и индустрии. През 2011 г. колекцията SciVerse ScienceDirect е-книги предвижда покритие на всички научни дисциплини и достигане до 12000 заглавия. Повече от една четвърт от научната, техническата и медицинската литература по света, а именно рецензирани статии в списанията и над 12000 книги ще бъдат вложени в платформата и ще са на разположение на научните среди. Справочната литература на Elsevier и литературата на други издатели е достъпна посредством лесен за използване интерфейс и технологията на CrossRef.

Колекцията SciVerse ScienceDirect електронни книги понастоящем включва издания в 18 научни области:8900 е-книги - монографии, които са предпочитан източник за изграждане на основни колекции в различните области на знанието и за обучение; 94 справочници; 78 серии от книги и 36 наръчници, които са идеалната начална точка за изследвания по пътя от библиотеката в лабораторията. Издателят предлага пробен период за тази колекция, а около 80 заглавия от справочниците се предлат с отстъпка. Пълен списък на електронните книги и списък по области на знанието.

За българската научна стратегия

На 8 ноември 2010 г. Софийският университет организира научната конференция Форум за стратегии в науката. Конференцията имаше за цел да дефинира предизвикателствата и възможностите, пред които са изправени научните и академичните организации у нас.

Форумът породи градивна дискусия по следните теми:

• визията за развитието на науката в България;

• изготвянето на стратегии за развитието на научната дейност у нас;

• измерването и оценката на научната дейност в България;

• ролята на научните бази данни в изследователския процес;

Проф. Анастас Герджиков, зам.-ректор по акредитацията и следакредитационен контрол на СУ „Св. Кл. Охридски” откри официално научната конференция с думите: „България трябва да създаде съвременна среда за наука. Днес тук са се събрали стратези на науката, за да дискутират бъдещето на научните стратегии на национално ниво.” И допълни: „Надявам се, че това Народно събрание ще приеме добра научна стратегия.”

Д-р Андрей Ковачев – член на Европейския парламент от групата на ЕНП – ГЕРБ представи кратък обзор на стратегия Европа 2020 на Европейския съюз. Той обясни: „Европа иска да стане лидер в сферата на науката. За да се случи това всяка членка на ЕС трябва да поеме отговорност и да осигури съответни ресурси за постигането на тези цели. В България виждам шансът за науката в усвояването на солидарни евро инструменти и по-специфично – трябва да има фиксиран процент за наука.”

Визия за развитието на българската наука от страна на Министерство на образованието и науката представи

д-р Албена Вуцова – директор Дирекция „Наука”. Според думите й: „Стратегия, незащитена финансово, не е стратегия. Светъл лъч са евентуалните структурни фондове и от тях задължително трябва да се отдели фиксиран процент за наука. Но България най-вече трябва да създаде интегрирана научна стратегия с отговори към икономическата криза и с насоченост към интелигентна икономика.” Д-р Вуцова напомни, че към момента България отделя 0,3 % от БВП за инвестиции в науката, което поставя страната ни на последните места по инвестиции за наука в Европа. Целите на страната ни са до 2020 г. да отделя до 1,5 %. Д-р Вуцова прогнозира, че 2011 година ще бъде още по-тежка за научната дейност у нас, съдейки по първоначалния проектобюджет за 2011 година.

Доц. Александър Кьосев представи и коментира стратегията за развитието на науката в Софийския университет. Главните приоритети в научната стратегия на СУ са:

• здраве, медицина и биотехнологии;

• ефективни енергийни стратегии и алтернативни енергийни източници;

• информационни и комуникационни технологии;

• екология и биоразнообразие;

• публични политики;

• общества, култура и история на Балканите; връзката на Балканите с Европа и света;

• гражданство, мобилност, комуникации и общество на знанието. „Софийският университет си поставя за цел да промени институционалната нагласа спрямо научната дейност у нас”, допълни доц. Кьосев.

Ст. н. с. д-р Симеон Ангелов – Секретар по международната дейност на БАН, представи реформата в БАН. Той подчерта повишаването на ролята на националната изследователска и иновационна система. Той коментира, че реформата е равностойна на вид стратегия за бъдещето на научната дейност. И добави: „Необходима е стабилна връзка между БАН и българските университети. Необходима е синергия между изследвания и обслужващи дейности, които изпълнява Академията.”

По време на форума Проф. Никола Вичев – главен научен секретар в Селскостопанската академия, представи и коментира стратегията за развитие на науката в Селскостопанската академия. Според него, има големи допирни точни при приоритетите в стратегиите на трите институции – Софийски университет, БАН и Селскостопанска академия.

За ролята на библиотеките в научната комуникация говори Милена Миланова от Философския факултет на СУ.

На Форум за стратегии в науката присъстваха и чуждестранни лектори.

Анджелика Лекс, представител на Elsevier, Холандия представи състоянието на научноизследователските дейности в цял свят и направи сравнителен анализ между отделните държави. Тя коментира и вариантите за устойчиви стратегии в областта. Лекс обясни, че инвестициите в наука имат силна финансова възвръщаемост и водят до добри икономически резултати за държавите.

Тим Декер, представител на Schuman Associates, Белгия говори за възможностите пред България и използването на Европейските структурни фондове. Той подчерта важността от инвестиране в база данни и библиотеки, както и като цяло в достигането на високо ниво на научни инвестиции.

Форумът приключи с дискусия, на която бяха представени мненията на представители от мениджмънта по научната дейност на академични, образователни и научни институции.

Участниците в кръглата маса се обединиха около следните становища:

1. Бързо приемане на стратегия за българската наука. Наличието на такава, дори и с недостатъци е по-добре, отколкото при липсата на такава.

2. Участниците предложиха събитието да прерастне в постоянен форум, като представители на СУ, БАН, Селскостопанска академия и всички останали участници се обединят и координират усилията си относно формулирането на конкретни научни приоритетни области.

3. Законодателна инициатива за преодоляването на проблема за липсата на вътрешна мобилност.

4. Решаване на проблемите с координацията по отношение на проектното финансиране на науката относно проекти, които са към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и в които МОМН е второстепен разпоредител.

ФОРУМ ЗА СТРАТЕГИИ В НАУКАТА

Програма
8 ноември 2010
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

10.00 Откриване на форума

10.05 Проф. Анастас Герджиков, зам.-ректор по акредитацията и следакредитационен контрол на СУ „Св. Кл. Охридски”

10.20 Приветствено слово и обзор на Стратегия 2020 на Европейския съюз. д-р Андрей Ковачев – член на Европейския парламент от групата на ЕНП -ГЕРБ.

10.35 Визия за развитие на българската науката – д-р Албена Вуцова - Директор Дирекция „Наука” в МОМН.

10.55 Стратегия за развитие на науката в Софийски университет "Св. Климент Охридски" - доц. Александър Кьосев.

11.15 Реформата в Българската академия на науките: Повишаване на ролята в националната изследователска и иновационна система – ст.н.с. д-р Симеон Ангелов - Секретар по международната дейност на БАН.

11.35 Стратегия за развитие на науката в Селскостопанска академия – проф. Светла Бъчварова - председател на Управителния съвет на Селскостопанска академия.

12.00 Пресконференция

13.00 Устойчиви научно-изследователски стратегии. Променлива научно-изследователса среда. Анджелика Лекс, Elsevier, Холандия

13.30 Индексът на Хирш за оценка на научни публикации: Перспективи за използването му в България. Лилия Вълкова, Милена Дамянова, Елена Кръстева, Анна Диковска, Владимир, Атанасов и Олег Йорданов - Институт по електроника, Българска Академия на Науките.

14.30 Ролята на библиотеките в научната комуникация - Милена Миланова, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Философски факултет.

15.00 Европейски структурни фондове. Възможности за България и успешни практики. Тим Декер, Schuman Associates, Белгия

15.30 - 16.30 Дискусионна кръгла маса на „Форум за стратегии в науката”.

Проекти за 120 млн. евро по Седма рамкова програма

Научно-изследователските организации могат да кандидатстват в конкурсите по подпрограмите „Социално-икономически и хуманитарни науки” и „Наука в обществото” на Седма рамкова програма. Стойността на средствата е 120 милиона евро. Краен срок за подаване на предложения по „Наука в обществото” е 20.01.2011 година, а по „Социално-икономически и хуманитарни науки” – 2.02.2011 г.
Конкурсите по подпрограмата „Социално-икономически и хуманитарни науки” са на стойност 76 млн. евро. и ще финансират дейности, които подпомагат иновациите в икономиката. Ще се приемат и проекти за учене през целия живот, подходи за осигуряване на заетост, за борба с бедността и др.
Подпрограмата „Наука в обществото” през 2011 г. разполага с 43.3 млн. евро. Проектите които ще се финансират са свързани с промяната на начина на преподаване на науката, нови подходи за обучението на учители, промени в системата на началното училище; анализ на възможностите и рисковете от използване на интернет и социалните мрежи за общуване между учените и обществото.